web-archive-bg.com » BG » L » LOG.BG

Total: 139

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • ЗА ДВИЖЕЩАТА СИЛА В ПРИРОДАТА И ОБЩЕСТВОТО | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    е следствие от тяхната наличност Сиреч силовата връзка между атома и пустотата ще е чисто физическо явление и ще проявява действието си по чист физически способ Атомът и пустотата се явяват едновременно неин източник и обект 2 стр 273 275 По този начин първичната клетка представлява конкретна предметна дипола Дуалистичната микроформа придобива поведението на напрегнато образувание на структура заредена с определено количество енергия и затова способна да генерира действие Нейната всеобщност е първоосновата която твори чрез себе си и затова буквално подобно на себе си цялото следващо материално многообразие Идеализмът на Хегел просто не зачита мистифицира това изходно енергийно състояние на материята на субстанцията причиняващо нейната деятелност привнасяйки възможността за действие като предпоставена от външна подбуда от някакъв предматериален духовен абсолют 2 Поради принципно противопоставеното положение на атома и пустотата игнориращо възможността за постигане на каквато и да е тяхна равна функционалност тази вътреклетъчна сила очевидно не би могла да бъде с безразлична насоченост Просто няма как да произхожда едновременно и равностойно и от пустотата към атома и от атома към пустотата тъй като те не представляват тъждество Според изтъкнатите горе определения на атома е изключено той да може да бъде източник на силата е изключено силата да може да произтича от него Тогава остава положението същата да има реактивен характер да се поражда от пустотата но провокирана от присъствието на атома Другояче казано би следвало тази притегателна сила да е резултат от съвместяването в единство на пустотата като неин източник с атома като неин обект при която връзка първоединната структура ще има вида идеално пустота материално атом силово напрегнато единство Начинът на действие на силата от източника върху обекта ни позволява да разсъдим че по отношение на движението в двойката атом пустота има конкретна зависимост с водеща причиняваща роля на пустотата в качеството й на източник на действието и изпълняваща последствена подлежаща роля на атома в качеството му на обект на действието Единствено така двойката атом пустота може да бъде едновременно и източник и обект на движение и единствено така движението се изявява като самодвижение въпросната сила позволява движение на атома единствено като осцилация около равновесната му точка Вече имах повод да подчертая че просто няма как това изходно материално идеално силово начало да не продуцира всичко след себе си абсолютно по свой образ и подобие та чак до живата материя и до човека като най висша негова материално идеална форма достигната с развитието Т е естествена закономерност е фактът че човешкото същество представлява единството идеално съзнание материално тяло Тук командната водещата управляващата роля на ума над тялото сиреч на идеалното над материалното е повече от явна По същата изначална зависимост произтича и двуполовото делене идеално женско материално мъжко в която идеалното празното женското упражнява движеща сила върху материалното пълното мъжкото Ръководната сила на съзнанието не може да е нищо повече от друга видоизменена форма на самата първична физична сила от идеалното върху материалното Оттук нататък трябва да бъдем категорични в решението че всичко което е човешка направа което е продукт от дейността на човека първо минава през неговия мозък съответно през съзнанието му и едва след това се случва като материална реалност Защото след като умът движи тялото то значи трудът а с него и по сложната му форма производственият процес упражнявани от тялото се дирижират от съзнанието Обратната връзка е второразрядна Разбира се всичко това в интерес на задоволяване на организма като цяло Фигуративно казано пътят на формиране на затворения контур започва от нуждите на тялото необходими за неговото и това на мозъка жизнено поддържане отива в съзнанието където за задоволяване на тези нужди се сътворяват идеи за съответно материално производство последното както личи упражнявано от тялото и предназначено за все същите изходни негови нужди С една дума развитието на процеса на труда респективно на процеса на производството не са определящи за постигане на реципрочно на тях съзнание а напротив се управляват от такова съзнание Чак после идват зависимостите между производителните сили и производствените отношения Така стигаме до произтичащите от усъвършенстването на съзнанието процеси на познание и на историческо развитие на обществото Едва тук е приложима идеалистичната теза за първенство на логическото над историческото но само доколкото вече сме осмислили обстоятелството че логическото съзнателното разнищено до самата му основа не представлява нищо повече от безмисловни неодушевени чисто химични и физични микрореакции и процеси които наричаме био защото привеждат в движение вдъхват живот на органичната материя и управляват нейните действия Що се отнася до категорията общество във факта на неограниченото многообразие на тези високоорганизирани неживи явления се заключава и възможността за появата на безкрайно идейно богатство възможността за възникване на все нови и нови умотворения А съгласно повелите на изходното начало от идеите произтича подбудата за движението на масите Идеите са силовите лостове на целокупното обществено съзнание движещи човешките маси които на свой ред са материалното обществено тяло По такъв начин обществото се явява нова интегрирана разновидност на познатата първична силова идеално материална единица С една дума природата материята се движи и развива под действието на собствената си обективна вътрешна физическа сила породена от дуалистичното изходно начало Същата сила при обществото се явява под формата на вътрешно взаимодействие между общественото мислене съзнание и общественото тяло масите Т е обществото се движи и развива под действието на собствената си обективна вътрешна сила на действие от общественото съзнание върху общественото тяло породена от самата дуалистична природа на човека като негова градивна съставка Мисленето съзнанието от своя страна поражда идеалния процес на познание и материалния процес на производство все в името на осигуряването на оптимална функционална годност на човешкия организъм а оттам и на същата висока степен на оперативност на организма на обществото В този смисъл въпросът за разгадаване на двигателят на общественото развитие опира до въпроса за стремленията на целокупните обществено съзнание и обществено тяло човешките маси към осигуряване на собствената си благоприятна жизнена среда Всичко това естествено посредством творческото ръководство на общественото съзнание над обществения организъм А доколкото общественото съзнание е сумарно понятие от мисловната дейност на отделните индивиди то значи търсенето се свежда до начина на функциониране на висшата нервна система на самия човек Същата е изключително сложна Но в случая нас ни интересува философията на нейните действия Именно от тази гледна точка ще покажа принципите на базата на които се раждат идеите за промяна на обществените нагласи в едно или друго направление разбира се в помощ и съгласие с медицинската теория Както е известно връзката на организма с окръжаващата го среда се осъществява от сетивата Заснетата от тях фактологична информация се преработва в биоимпулси и се подава на анализаторния център в мозъка За него тази постъпваща аферентна импулсация представлява издигната обективна външна теза Задачата му е да разбере дали изменението на външната обстановка причинило въпросната нервновъзбудна активност е с положително или отрицателно биологично значение Очевидно за целта центърът би трябвало да разполага с някакви непроменливи критерии за жизненоважното телесно състояние към които да отнесе постъпващите външни данни Именно тези определителни за живия организъм ориентири представляващи на свой ред неговата собствена теза следва във всеки момент да бъдат противопоставяни като антитеза на пристигащата външна фактология Процедурата цели постигането на два главни резултата 1 Да открие в какво се състои различието между тезата и антитезата Тази стъпка се осъществява по пътя на сравнителния анализ на двете основания С нея се постига определянето на външната теза което е все същото нейното опознаване по пътя на схемните операции а противопоставяне за сравняване б сравняване за определяне и в определяне за познание или противопоставяне сравняване определяне познание 2 Едва сега на базата на постигнатата ясна определеност за качественото и количествено естество на отношението теза антитеза става възможен за реализиране вторият изключително отговорният най същественият ход вземането на решение за едно или друго животоподдържащо действие Оттук и важността на неговата точна детерминация А тя явно изцяло зависи от твърдите показатели на антитезата С оглед бързата и точна реакцията на организма последните трябва да бъдат абсолютно категорични максимално опростени невъзможни за объркване Както проличава от казаното въпросните критерии за комфорт на жизнените функции понеже изпълняват ролята на основен техен защитен механизъм имат решаващо значение за безпогрешното ориентиране на индивида Именно от тази гледна точка те са се формирали в една главна двойка безусловни невъзможни за промяна заобикаляне игнориране и пр рефлексни дъги явяващи се определящи за състоянието на организма като цяло Тяхната конкретна легитимация безспорно ще е следствие от външната действителност А тя е еднаква за всички човешки същества и значи ще им въздейства буквално по един и същ начин Тъкмо по тази причина те ще развиват съвършено идентични критерии за благоприятност на нейното влияние А именно за най пълното и безпрепятствено възприемане на околната среда осигуряващо във висша степен сигурност и удовлетвореност е необходимо и достатъчно да бъдат изпълнени двете главни условия 1 Всеки индивид трябва да бъде абсолютно свободен по отношение на контакта си с външната реалност 2 Всеки индивид трябва да бъде абсолютно равен на другите по отношение на контакта си с външната реалност Всичките реакции на организма са зависими са последствени от тези две категориални предпоставки Цялата мрежа от невронни пътища се носи и доминира от рефлексите за свобода и равенство И така хората се раждат свободни и равни Свободата и равенството са залегнали в тяхната нервна дейност като вродени водещи най отговорни оценки за благополучна реализация на жизнената функция важи изобщо за живата материя Изграждането на тези връзки норми не зависи от ничия воля и върху тях не може да бъде упражнявано ничие влияние Това обстоятелство формира конкретния вид на схемата на действие на централната нервна система На външното дразнене теза съзнанието противопоставя своята антитеза изискването за свобода и равенство Следва процес на сравняване с това безкомпромисно мерило водещ до определяне на различията от него Ако последните са в допустимите граници се появява чувство за справедливост и организмът несмутимо продължава своята жизнена дейност Но ако тези различия са от порядъка да накърнят свободата или равенството на индивида се появява чувство за несправедливост за застрашеност и умът рефлекторно изработва и подава команди целящи предприемане на необходимите мерки за предпазване от външните фактори предизвикали несъответствието за отдръпване от тях за нагаждане към тях или за тяхната корекция И така до довеждането на системата човек обитавана среда отново в рамките на нормата Т е управляващият рефлекс е заложен като функция от познавателната определителната зависимост свобода равенство справедливост безопасност Ако едно от двете събираеми липсва или бъде сериозно ощетено условието за справедливост няма да бъде изпълнено което води до познавателен резултат несправедливост и съответна команда за ликвидиране на противоречието В случая с общественото развитие общественото съзнание чрез съзнанието на отделни свои напредничави умове твори идеите за коригиране на външните условия когато те отидат в нарушение на идеала за свобода и равенство На свой ред тези идеи задвижват масите общественото тяло за реакция за извършване на нужните промени за възстановяване на статуквото на някакво ново ниво на организация Посоката на тези промени е строго регламентирана пак от идеалите за свобода и равенство Развитието не може да я наруши а само може да извършва колебания около нея Образно казано обществото има своего рода вестибуларен апарат който усеща отклоненията от нормалното изправено положение и изпраща към общественото съзнание съответните сигнали за тези факти на опасност за общественото тяло Общественото съзнание от своя страна изработва идеите за преодоляване на прекомерното залитане и под формата на команди ги подава на общественото тяло за изпълнение за обратно влизане в нормата Масите се задействат и довеждат междучовешките отношения до подобаващо ново ниво на съответствие Ще демонстрирам казаното до тук с конкретните въпроси около развитието на обществото тема особено актуална днес Трябва дебело да се подчертае че този процес се подчинява на един вид строга матрица от която няма мърдане тя ни е позната но не съвсем Тъкмо нейното клеймо носят и интересуващите ни революционни събития от началото на ХХ век до наши дни Процесите извикали на живот така одумвания социализъм са доволно заплетени и сякаш се случват или по волеизявата на отделни исторически личности или по досадно стечение на обстоятелствата Но това им проявяване е привидно На него не може да се гледа като на непреодолима пречка за тяхното коректно систематизирано квалифициране Що се касае до най общите взаимозависимости в природата и обществото последните мислители от най висшия ранг на дейци даващи тласък на познанието си остават Маркс Енгелс и Ленин макар охулени и качени на дръвника от съвременните епигони Днес не може да не се признае обстоятелството че след като знаменитият Хегел в значителна степен правилно разгадава диалектическата законност но в обърнат наопаки светоглед тези първокласни философи успяват макар и не докрай конкретизирано и точно да извършат епохалното изправяне на диалектиката на крака превръщайки я в практически приложима наука И тук именно изниква необходимостта от зряло компетентно преосмисляне на тяхната теоретико практическа дейност Чувствителният и култивиран за наука интелект не може да не остане впечатлен от нейната насоченост На пръв поглед изглежда озадачаващо и дори парадоксално от една срана те всячески категорично да доказват че светът във всичките си аспекти и многообразие е устроен на принципа на противоположностите по законите на диалектиката а в същото време да вършат точно обратното Да проповядват нормите на житие с название научен социализъм устроено без противни страни с липса на обществено икономическо противопоставяне с постигане на всестранен социален консенсус на всеобщо изравняване и пр които максими Ленин доработва и по късно превръща в реалност С една дума тримата големи мъже учат че диалектиката повелява борба на противоположности а на практика ратуват за унифицирания едностранчив моноструктурен социализъм Защо тези неимоверно проницателни учени изпадат в такова съдбовно противоречие Социалистическите теории проява на някакво тяхно авантюристично хрумване ли са Или на недоглеждане на недомислие Дали при концепциите на социализма не става въпрос само за куп идилични самовнушения безпочвени мечтания фантазии утопии измислици Но нали походът за всеобщо равенство стартира още в самата зора на човешката цивилизация За да стигна пряко до отговорите на тези въпроси а с тях и до истинската същност на социалистическите преобразувания ще направя показателен разбор на прословутия лозунг равенство братство свобода на Френската революция от 1789 г Оставяйки настрана термина братство който е свързан по скоро с етиката ще разгледам взаимоотнасянето на идеите за свобода и равенство Свободата е израз на независимост волност безграничност и т н Тя олицетворява липсата на каквито и да е възпиращи въздействия ограничения препятствия явявайки се по този начин благодатната среда за размах на силите причиняващи повсеместни всестранни различия респективно неравенства Но прекомерното им разрастване довежда и до неприемливи безконтролност произвол разединяване до превръщане на разликите в антагонистични полярности и диспропорции противоречия Най общо казано свободата е условието за неограничено бурно движение към разчленяване чрез всеобхватно разгръщане на възможностите в най различни степени и направления Равенството от своя страна означава еднаквост равностойност еднородност и т н сходни понятия бележещи отсъствието на разлики Свидетелстващи за еднообразие тъждество равновесие а оттам и за обездвижване за застой Но това са и индикации за мирен живот пълно еманципиране изравняване на права на изходни позиции на достъп до придобивки и пр В този смисъл равенството представлява състояние противоположно на свободата Докато последната диференцира в качеството си на неизчерпаем извор на всевъзможни различия то обратно интегрира като проява на заличаване на различията разрешаване на противоречията Ето защо в най общ смисъл равенството е постижимо единствено по пътя на мобилизиране на силите ликвидиращи свободата Но след като изравняването е акт на премахване на свободата защо тогава от както свят светува наред с органичния копнеж за свобода някъде отвътре от дълбините непрестанно извира и този неукротим стремеж към равенство Несъмнено инициативата за тази глобална двойственост не е случайно явление Всеки който поне малко от малко е запознат с диалектическата рамка още тук трябва да съобрази че тъй като същата изключва съществуването на битие без противоположности не е възможно да има устройствена структура организирана само на принципите на свободата или само на принципите на равенството Това диалектическо предписание както и всеки друг обективен закон предопределя облика на народните стремления Масите просто спонтанно биват осенени от правилната мисъл за едновременност на двете състояния Ето защо регистрираме подобни техни искания и скандирания Директно казано равенството е идеал равностоен на идеала за свобода Но как се постига въпросното заветно съвместяване Тук тази първостепенна зависимост ни интересува главно в три аспекта 1 Първо в какво се състои динамизма на разликите получаващи се като следствия от развитието Понятието разлика само по себе си не предполага дееспособност Но трябва изрично да се подчертае че разлики в този ежедневен смисъл на думата не съществуват В действителност разлика е силово понятие И когато говорим за такава трябва да разбираме че става въпрос за потенциална разлика Самото несходство натоварва двойката с вътрешно напрежение Тъкмо в качеството си на напрегната структура разликата възбужда действие 2 Веднага обаче възниква втора въпросителна Каква е посоката на това действие Очевидно тя би следвало да е основен показател за хода на развитието Отговорът е еднозначен Всяка разлика причинява действие насочено в посока на собственото си заличаване С други думи всяка разлика започва да работи за своето ликвидиране активирайки противодействащите сили на изравняването И в края на краищата се самоунищожава превръща се в равенство Ето няколко нагледни примера за такова силово преустройство Ерозията срива хълма в низината и разликата изчезва При скачените съдове силата на гравитацията заставя пълното да навлиза в празното до изравняване След всяко отклонение от вертикалата човешкото тяло бива отново изравнявано с нея чрез силата на определени мускули В борбата за равенство предводителите Дантон Робеспиер Марат прибягват до революционния гняв и помощта на гилотината За същото изравнително дело Ленин вкарва в действие диктатурата на пролетариата Отново с цел изравняване ЕС додава на бедните държави отнемайки от богатите В крайна сметка изглаждането изравняването на различията е винаги всячески поощрявано действие от обикновените човешки взаимоотношения до най сложните и отговорни политически разговори Редно е да подчертая че стремежът към изравняване не е някаква философска специфика а е всеобхватен неотменим закон на обективната реалност Както се видя дълбокото основание на всяко действие е генетично заложеният дуализъм на нещата При нарушаване на пропорцията между полярностите възниква противоречие Факторът довеждащ единството до дисхармония е свободата Тя създава условията за поява на въпросния дефект Състоянието на противоречие е силово с насоченост към намиране на умиротворително уреждане Разрешаването му се състои в премахване на създалия се дисбаланс Това връщане към ново равновесно положение става по пътя на изравняването Друг механизъм на действие на противните страни

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=80360 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФИЯ НА ОБЩОТО И НА ИДЕЯТА ЗА ПОДВИЖНОСТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    вид обекти помежду им и за да ги различи от другите обособени видове праскови круши сливи То вече явно е осмислило разните видови общности като ново познавателно ниво стоящо непосредствено над основата с нейната безкрайна индивидуална представителност Тези общности пак са много но са значително по малко от първото стъпало на единичност Задълбочавайки разсъжденията си следва да изтъкнем опитния факт че само едно от сборните усещания примерно специфичният вкус се оказва водещото определящото за създаването на понятието ябълка тъй като само неговото изменяне води до вариране или изчезване на качеството ябълка известният субпродукт домат с формата на чушка показва вторичността на външните белези Т е общността ябълка ще се лимитира от конкретни веществени присъствия предизвикващи този вкус Това означава че същите освен като общо при ябълките ще имат и своето самостойно съществуване Ще могат да се извличат от тях под формата на натурална единичност Следва изработването на понятието плод за да се фиксира разликата от зеленчуците житните цветята и пр Тук виждаме едно още по голямо обобщаване един нов понятиен ред Той заема място над вече скрепеното в понятия сечение на ябълките крушите и т н И без колебание можем да кажем че неговите членове са по малобройни от тези на предидущото ниво понеже този път те са изброимо множество По същия начин зад понятието плод наред със сравнимите белези на ябълките крушите и т н стои и усетено тяхно еднакво веществено съдържание различаващо ги съответно от зеленчуците цветята и др Нека отново подчертаем че това съдържимо на плода не може да бъде някаква неясна обемност някаква абстрактна маса някаква символика някаква мисловна категория и пр а ще е негов конкретен материален субстрат Определителната му роля в съвкупното усещане го прави първооснова за формирането на понятието плод Или именно тази възприемана от сетивата поради своята конкретност съставка придава на ябълките крушите прасковите и т н качеството плод Тя се явява скрития предмет на плода А щом е с единично естество значи ще се среща и в свободно състояние може да се изолира от плодовете Още по нагоре стои понятието растение идващо да направи разлика от животните минералите и др Зад тази класификация отново се крие усетена конкретика Сечението на което тя се намира вече е с толкова малко позиции че изброяването им дето се казва може да се побере на пръстите на ръцете Но то явно не е последно По високо от него стои това на понятието органична природа респективно за разлика от неорганичната Неговото изработване следва същите правила базира се на усетено конкретно основание Виждаме че обобщението вече е станало така същностно че е стигнало до появата на двойка противоположности И накрая бива изработено едното единствено понятие материя Създаването му е резултат от усетени конкретни съдържание и свойства във всички тела позволяващи различаването им от света на идеите Това е и върхът на конуса на понятията А защо понятийният апарат е формиран тъкмо по този начин е ясно Структурата на понятията е конусовидна защото такава е структурата на обективитета чието отражение в огледалото съзнание са те Всяко понятийно сечение се явява образ на съответната плоскост от реалния конус И понеже тези плоскости не биха могли да бъдат други освен с предметната единичност на материални конкретики то значи именно съдържанието на всяка една от тях стои зад отразяващото я общо понятие Примерите ни дават основание да заключим че съдържанието на всяко от сеченията на материалния конус и на върха включително имайки своето самостойно съществуване като конкретика на съответното ниво на общност в същото време прониква надолу в пластовете та чак до безбройната единична предметност на основата Само в този аспект изследваната ябълка се явява едновременно и плод и растение и органичен продукт и материя Или можем да кажем че нашите сетива усещат от основата до върха стоящия пред тях конус на обективитета защото всяко общо е нещо единично но с различна степен на субстанциалност Именно затова то включително и най общото е обект на познавателна инвазия Всъщност освен единични неща в природата няма нищо друго В подкрепа та тези разсъждения можем да посочим случая със земната магма която е с толкова висока степен на общност че от нея води началото си значителна част от природното многообразие Улавящото се от сетивата участие на магмата във всеки по долен слой включително и в предметното богатство на основата съвсем не пречи там горе тя да се намира в свободно състояние да съществува вън от единичностите скалите рудите минералите на по долните нива От изложеното става лесно да се проумее смисълът на движението на познанието от единичното към общото Започва да прозира че това е процес на разкриване на обективната предметна конкретика на все по общите сечения на природния конус Че зад въпросното движение се крие познавателно напредване от безбройните единичности на основата през намаляващия брой единичности с все по висока степен на общност на възходящите нива та чак до върха откъдето по нататък няма Където стои едното най общо и най просто единично предметното начало изходен материал за всичко биващо Ако това не е така развитието просто не би имало как да разгърне спиралната си форма 4 стр 104 132 Изобщо познавателна стъпка може да се осъществи само от едно конкретно към друго конкретно В противен случай следва да се направи смайващото предположение че познанието е своеобразен преработвателен процес който успява да преобразува в конкретна единична материална действителност срещаните някакви без форма и лице все по общи изяви на обективитета затова отбелязвани с понятия абстракции По нататъшното затвърждаване на тези виждания както и изясняването на другия въпрос от категориално естество за така наречената подвижност на противоположностите налага да се прехвърлим вече върху ограниченията диктувани от условието различие Изяснявайки статута на общото установихме че структурата на конуса на обективната реалност е вертикално обвързана тъй като се състои от проникващи надолу слоеве По конкретно стигнахме до заключението че нещата и явленията на всяко сечение се явяват производни от развитието на по общите горни субстанции В този смисъл битието съществува не като незнайно как струпал се сбор от абсолютно самостойни феномени по някакъв начин изявяващи се сами за себе си и дефиниращи сами себе си а като едно тяхно предначертано подреждане диктувано от взаимната им обусловеност Тази подредба наред с всичко останало прави предрешен и пътя по който се стига до определянето на събитията А именно тя постановява всяко едно да е с възможност за охарактеризиране само чрез друго Така въпросната обективна обвързаност обяснява и появата на условието различие във формулата на сетивността По конкретно ясно е че за да бъде дадено нещо от обективитета видяно като това което е то трябва да се визира спрямо някакво друго така че да изпъкне чрез различието си от това друго Не може да има такъв самостоятелен обект който да е в състояние да определи себе си чрез самия себе си да се самоопредели което означава да се търси като различен от самия себе си в определен аспект на разглеждане В обратен ред този индиректен път на мисловно опипване на обектите представлява един вид наложено от условието различие ограничение всяко нещо от битието да се разглежда винаги в отношение към друго По този начин условието различие косвено поставя и една втора рамка това отношение да е съвсем елементарно като постановка и единствено възможно като реализация А именно изисква то да е отношение на противопоставяне И понеже противните страни не могат да бъдат по малко или повече от две 4 стр 211 212 казваме че светът е устроен на принципа на двойките противоположности Всеки член на поляритета има своето самостойно съдържание но е в състояние да се открои и да го разкрие само на фона на другия Ето защо определянето винаги се извършва чрез различието от противоположното Да вземем за пример едно утвърждаване от типа Това е На пръв поглед изглежда че подобно изричане няма нищо общо с каквато и да е противоположност Че се получава в този си готов вид без да е необходимо да се прибягва до изразяване чрез нещо друго и значи без да е нужно изричното изтъкване на това друго Една такава пос тройка на изречението обаче всъщност представлява орязан вариант на цялата определителна процедура дължащ се на негласното приемане че останалата част от операцията е ясна по подразбиране и затова може да не се доизказва В действителност определянето утвърждаване в своята пълнота би следвало да изглажда така Това е в сравнение с Или което е все същото Това е за разлика от Тук трябва да е пределно ясно че независимо от формата на опис ване на дадено явление действието на ума винаги минава през пълния разбор на ситуацията тъй като не може да постигне определянето без да осигури противопоставяне Просто съзнанието като устроено адекватно на обективната реалност изключва друг начин на работа Така принципът на противопоставянето се явява и принцип на определяне на определеност 4 стр 191 200 Защото обективно съществуват освен нещата и явленията още и отношението на противоположност Това предпоставено естество по никакъв начин не може да бъде променяно или манипулирано от съзнанието Последното има свободата само да го демонстрира в своите понятийни изяви От изтъкнатата обвързаност произтича фактът че в процеса на определяне съзнанието напълно случайно формира само понятието за едната страна тъй като след това по силата на антиподната връзка другата веднага автоматично заема противната позиция Примерно то е нарекло изпъкналото мъжко от което веднага вдлъбнатото е добило статута на женско Но е могло да ги именува и обратно без обаче да е в състояние да променя същността на самото отнасяне Различията ситуациите на противостоене безспорно са безбройни Те обаче се поддават на систематизация по естествен път В чисто физическата им реализация ги срещаме под формата на две категориални общности 1 като различия между налични реалности и 2 като различия в облика на самите реалности Това разделение всъщност е израз на съществуването на материята едновременно в пространствени и времеви обвързвания Отразява обстоятелството че събитията освен като пространствена фактология се случват и във времето Тази принципна обособеност на нещата ни заставя по съсредото чено и отговорно да се отнесем към инициираната още от Хераклит идея за така нареченото преминаване на противоположностите една в друга тъй като именно въпросният преход стои заложен в основите на диалектическата логика И понеже явлението е все още не добре осмислено волностите при неговото и общо и частно интерпретиране не знаят граници придавайки в много случаи почти магически способности на иначе регулярната диалектика За какво става въпрос Що се касае до обективитета като пространство понеже целият му конус произтича от върховата материя то значи организацията му на принципа на противостоенето ще се дължи на някаква нейна двукомпонентна структурираност Вездесъщата наша сетивност ни насочва да вземем за такава платформа единствените възможно най общи противни страни тази на изпълнените с маса материални присъствия и тази на празните откъм маса идеални такива Така охарактеризирани едната чрез другата двете фундаментални компоненти на битието придават определеност и на материята като цяло С очертаното по този начин стриктно придържане към закона пространствената изява на обективитета в най високата степен на общност може да се счита за правдиво отразена като обосновка и съдържание На базата на толкова опростената картина на пространствеността би било доста конфузно да вземем да твърдим че двете противоположности могат да преминават една в друга Че материалното може да изчезва претворявайки се в идеално и обратно че идеалното може да се самоматериализира произвеждайки от себе си материално Нещо повече ако тези метаморфози биха били възможни нищо не би могло да предотврати парадоксалната зла участ върховото общо да се превърне или в изцяло идеално някаква неведома духовност или в изцяло материално някакъв абсурден монофазен масив и в двата случая то би било вътрешно непротиворечива и значи неподлежаща на развитие и сетивно възприемане непознаваема среда Ето защо е логично да предвидим че в пространствено отношение противостоенето съществува изначално и в каквато и да е форма да се прояви впоследствие никога едното противоположно не може да премине в другото За нагледност да си представим осъществяването на една сграда Известно е че подобна реализация зависи от две предпоставки 1 от раждането в съзнанието на идеята за сградата и 2 от наличието на материали за изграждането й При това положение не може да има две мнения по въпроса че идеята е в състояние да сътвори само свои идеални производни представите за архитектурното функционалното и художествено оформление за конструктивните особености и пр а самата материална сграда ще се формира единствено от материалните елементи тухли бетон стъкло и т н Рамката идеалното да продуцира само идеално а материалното само материално е ненакърнима Тя предопределя абсолютната невъзможност от едното да се получи другото и значи увеличаването намаля ването на едното да става за сметка на другото В общовселенски мащаб поради факта на несътворимост и неунищожимост на материята материалното и идеалното в нея ще са постоянни не търпящи количествена промяна величини появилото се съзнание следва да се третира като ответно на идеалната съставка а природата на материалната Всяка друга логика ще е погрешна Ще е някаква измислена свръхдиалектика от чието прилагане трябва да се чувстваме силно притеснени От дадения пример а и от всеобщия опит и практика сме свидетели и на една втора съществена обвързка на противоположностите Идеята не е в състояние да произведе материалния фактор но тя явно има способността да го притегля към себе си привеждайки го така в движение Тази способност не би могла да бъде друга освен силова При всякаква обстоятелствена постройка се отчита вътреприсъща сила на привличане между двете съставки неизменно произтичаща от естеството на идеалното което превръща материалното в подлежащо тялото изпълнява повелите на съзнанието идеалите обсебват и движат масите неизвестното насочва към себе си научното търсене женското оказва магнетично въздействие върху мъжкото вакуумът всмуква веществото белите географски петна изкушават откривателите празните територии примамват преселниците добре почистената нива кара плевелите да напират към нея празният лист хартия подканва към запълване производството привлича работната ръка и т н Оставаме с впечатлението че идеалното празното упражнява върху материалното пълното изначалната привличаща сила сякаш в стремеж да го вмести в себе си В смисъла на казаното това физическо действие изглежда като насочено за стопяване на различието между противоположностите за материализиране на идеалното и в крайна сметка за постигане на неутрално цяло Но образно казано такова запълване на празното е изключено поради липса на допълнително материално Затова двете компоненти могат само да разменят местата си Тогава естествено силата на привличане ще започне да действа от другата страна на материалното ядро Тъкмо това обръщане ни се привижда като поява на отблъскване Но реално липсват предпоставки за пораждане на друг вид сила освен привличащата Първичното силово влечение между материалното и идеалното следва да се пренася и наблюдава в цялата конусообразна структура на обективитета превръщайки се така в независима от никакви условия и предпоставки всеобща закономерност като повсеместен и в природата и в познанието и в обществото ход към изравняване към заличаване на различията Всяко противопоставяне поражда сила стремяща се да го ликвидира 4 стр 191 200 Този зов за равенство изисква специално внимание поради неправилното му тълкуване Сега вече можем да си обясним и способа по който стигаме до знание за идеалното По усещаните от нас реакции на задвижване на материалното причинявани от привличащата сила съдим не само за присъствието на идеалното като реалност но и за неговите характерни свойства Примерно разбираме за различните чувства на събеседника си по предизвиканите от тях движения на лицевата мускулатура или по въздействието им върху говорния апарат по съдържанието и интонацията на изказа понеже усещаме чуваме и виждаме тези материализирани реакции И обратно недвусмисленият факт на възприемане на идеалното по указания индиректен път доказва реалното съществуване на такава движеща сила Към същото заключение навежда и единството на противоположностите освен силово то няма как другояче да се поддържа От всичко казано изкристализира мисълта че на върха на конуса на обективитета стои микропрекъсната изходна субстанция всяка клетка на която е формирана на базата на трите първични физически реалности двете противоположни същности и силата на привличане между тях И понеже нарушаването на това статукво е невъзможно то става съвсем естествено да предполагаме неговата силова напрегнатост респективно заредеността с енергия на единството откъдето идва и логиката да гледаме на тази даденост като на източник и обект на развитие като на вечна несътворима и неунищожима първопричина формираща и движеща света в цялото му необозримо многообразие възпроизвеждайки себе си в своите следствия разклонения По този начин обективната реалност се оказва със заложена в самата й същност възможност за раздвижване която при определени условия се превръща в действителност Описаната пространствена картина на закономерности обаче не може да се счита за пълна Тя наистина отразява противостоящите явления но някак стационарно като случили се едноактни събития Сякаш всичко е в плен на застинала вечност Липсва какъвто и да е елемент на развитие Макар и да е пространствено отчетливо композирана абстрактният безкрайно продължителен момент който тегне над нея прави неопределен начина на нейното съществуване Видяхме обаче че разгледаните противоположности са с възможност да излязат от напрегнатото равновесие в което са представени Тогава несъмнено картината ще се оживи Затова точно натам следва да насочим нашето внимание Но тази перспектива ни сблъсква с едно на пръв поглед неразрешимо противоречие С нея пред противостоящите реалности материално идеално ще бъдат поставени две диаметрално противоположни изисквания От една страна това пространствено отнасяне трябва да е абсолютно непроменливо като същностна и количествена даденост а от друга двойката трябва да започне някак да се изменя Всъщност изправени сме пред въпроса дали съществува такава обстоятелствена разстановка при която двете съставки хем да се запазват непокътнати като отнасяне хем да търпят видоизменяне Разсъжденията ни в тази плоскост са ограничени от твърдостта на първото условие предпоставено от пространствената определеност и затова не подлежащо на ни най малка преоценка Ето защо следва цялото ни усилие за отговор да се съсредоточи във втората част на питането Да се насочи към търсене на постановъчно решение в което единството ще реализира промяна без загуба на своите категорични черти Колкото и невероятна да изглежда исканата едновременна валидност на изложените условия оказва се че има положение при което тя все пак се случва То се състои в прехвърляне на измененията от разположението на двете реалности към състоянието в което се намират указаното горе различие в облика Примерно ако започнат да менят температурата си подобно явление на промяна на състоянието ще е налице тъй като ще преминават да речем от някаква своя консистенция преди в друга такава сега след което в трета

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=79490 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЗИКО-МАТЕМАТИЧЕСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ТЕЗАТА ЗА АБСОЛЮТНА ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    възвестява че се е натъкнала на чудо невиждано своего рода непознато до момента смесване на пространствени и времеви отчети като окончателен факт 1 част II стр 480 481 484 494 Това непривично обстоятелство ни уверява тя поставя СТО в невъзможност да доведе докрай математическите преобразувания И започва на тази база да продуцира ред теоретични и терминологични новости Видите ли понеже тук координатата се изразява чрез времето и времето чрез координатата били сме се сблъскали с явлението времепространство Тъй да се каже пространството и времето оказва се не били две различни същности както ни се е струвало досега а представлявали единно цяло На това място в съзнанието ни неволно изплува репликата за търкалетата на един изявен TV коментатор от близкото минало Та нима от памтивека не се знае зависимостта l vt изразяваща разстоянието l чрез времето t и скоростта v и обратно t l v изразяваща времето чрез разстоянието и скоростта Какво времепространство й се привижда на физиката Нещата са съвсем обикновени Затова да се насочим към по нататъшно рационализиране на зависимости 1 Вникването в същината на тази операция е въпрос на няколко прости логико математически разсъждения Лесно е да се прозре че параметрите x и t ще са директно съпоставими с параметрите x и t само ако центровете O и O не се разместват от позицията O O Но това условие не може да се спази Поради относителното движение център O се отдалечава надясно на разстоянието O O А при изминаването на това разстояние протича допълнителен отрязък от време тъй като светлинният сигнал се движи с крайна скорост Видът на уравнения 1 дава да се разбере че те стриктно са отразили тези положения като са предвидили необходимите корекции на параметрите x и t които да елиминират последиците от разместването на системите и така да се запази нужната съпоставимост Именно изразите в скоби са тези корекции Виждаме че за целта от x се изважда величината v t а от t се изважда величината v x c 2 След тези обяснения дължим на физиката апострофа че просто няма как коригиращата величина v t и коригираната величина x да не са от едно и също естество с една и съща размерност Същото се отнася и за коригиращата величина v x c 2 и коригираната величина t И наистина корективът v t x има дименсията на координатата х а корективът v x c 2 v с x c t има дименсията на времето t наистина от метри се вадят метри и от секунди се вадят секунди В този смисъл физиката трябва да проумее че фигуративно казано дадено количество круши може да се коригира само чрез изваждане добавяне на круши както и дадено количество ябълки само чрез изваждане добавяне на ябълки Всякакви други предположения ще са несериозни Имаме предвид пълната несъстоятелност на нейните твърдения че в скобите СТО се е натъкнала на положението да продължим със същата образност от количество круши да се изваждат ябълки и от количество ябълки да се изваждат круши И именно поради очевидната невъзможност на подобна операция тя е зарязала привеждането на уравненията към нужното крайно рационализиране Такава подвизаваща се на ръба на халюцинациите е настоящата физическа трактовка на случая За разлика от нея ние се постарахме да бъде осъзнат фактът че в изрази 1 координатата x и времето t претърпяват закономерна ревизия В резултат те добиват стойностите x v t x cor коригирана координата x и t v x c 2 t cor коригирано време t Сега ясно проличава че координатата x и времето t не са реципрочни съпоставими на величините x и t вече знаем защо а са реципрочни на стойностите x cor коригирана координата x и t cor коригирано време t Следователно още тук можем да представим трансформациите в техния законен вид x x cor b t t cor b гледна точка K 1а Тогава без никакво съмнение обратните изрази ще бъдат тези x cor x b t cor t b гледна точка K 2а Но за безусловното разрешаване на проблема да се освободим от условните x cor и t cor като извършим самото действие в скобите От достигнатите констатации разбираме че x и t са структурно несъвместими с x и t което възпрепятства непосредственото сравняване помежду им Тъкмо това обстоятелство се нуждае от конкретизация Анализът на постановката сочи че поради разместването на системите при относителното им движение отчетите в система K се получават единични мономерни x x mon t t mon докато отчетите в система K се формират като двусъставни сумарни x x sum t t sum Прецизността изисква Лоренцовите трансформации да отразят тази подробност както следва x m on x s um v t s um b t m on t s um v x s um c 2 b гледна точка K 1b В този си вид уравненията видимо са непригодни за ползване Нужно е да се приведат изцяло към моно величини За целта трябва да бъде решен въпросът около членовете в скобите Всъщност процедурата по това коригиране стои съвсем тривиално Сумарната координата x s um се състои от мономерната координата x m on реципрочна на x m on плюс допълнителното разстояние v t s um от разместването на системите т е x s um x m on v t s um На свой ред сумарното време t s um се състои от мономерното време t m on реципрочно на t m on плюс допълнителното време v с x s um c от същото разместване т е t s um t m on v x s um c 2 Тогава за изразите в скоби се получава x s um v t s um x m on v t s um v t s um x m on т е x cor x m on и t s um v x s um c 2 t m on v x s um c 2 v x s um c 2 t m on т е t cor t m on Нататък нещата са ясни защото следвайки правилата на обичайната математика а друга не познаваме просто няма как да сгрешим Или връзката между двете системи има вида

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=78196 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ТЕЗАТА ЗА АБСОЛЮТНА ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    различителен определителен знак между тях Това ги обезличава напълно прави ги абсолютно относителни понеже е безразлично коя ще е К и коя K x x t t m m 2 Колата система K започва да се движи инерциално със скорост v спрямо оставащата в покой кола система К Различието на този случай от първия е безспорно Може ли тогава и тук системите да са абсолютно относителни Утвърдителният отговор би бил груб алогизъм Но тъкмо той е възприет за правилен с твърдението че е все едно дали K седвижиотносно К със скорост v или К се движи относно K със скорост v Т е двете системи продължавали да бъдат абсолютно тъждествени Този отявлен парадокс ни заставя да се заинтересуваме от философския въпрос за технологията по която се стига до правомерните решения На пръв поглед ни се струва че специализираното познавателно дело се осъществява по различни повече или по малко сложни методи Че всяка наука си има свои автономни способи да се добира до заключенията Че мисълта на всеки учен търси и намира оригинален път към реализиране на способността си да отрази обективитета Но истината е съвсем друга Многообразни са възникващите научни проблеми а разрешаването им се извършва по една типова методика диктувана от противопоставеното устройство на реалността За какво става въпрос Изглежда все още не е ясно че за да сe познае даден обект е необходимо и достатъчно той да се определи като качество и количество Това максимално обобщаване води до унифициране и на определителния подход Определянето става достъпно за извършване чрез обикновеното сравняване на подлежащото явяващо се налична теза с образеца влизащ в ролята на антитеза Този метод споменахме е предопределен от двояката природа на обективитета Именно тя осигурява възможността за извършване на оценка Всеки две страни стават достъпни за дефиниране само едната спрямо другата едната чрез другата За реализирането на тази възможност очевидно е нужно двете да бъдат едновременно сетивно обхванати Т е това е условието което дуализмът изисква да се предпостави за да се случи изясняването на двете сравняеми Единствено на базата на такова противопоставяне става възможно за всяко от тях да бъдат определени както вида му неговата качествена оценка така и величината му неговата количествена оценка Всъщност условието за едновременно сетивно обхващане не е нищо повече от изискване за осъществяване на съпоставителна оценъчна подредба на изследваните обекти изискване за привеждането им към възможност за сравняване И тук с намесата на сетивата в сравнителната процедура възниква един принципен проблем може би най сериозната главната въпросителна поставена пред познавателните способности на ума За да проличи отчетливо за какво става въпрос при тази същностна част от процеса на сравняването трябва изрично да се спрем на нея Природата държи изправени пред съзнанието обекти и явления с най различни количествено качествени характеристики То казахме има предназначението да ги сравни за да може по този начин да ги определи и значи да ги познае да отрази под формата на конкретно знание тяхното реално съществуване За извършването на тази работа обаче на практика изниква една съществена трудност Човешката сетивна система която опипва обективитета и подава събраната информация на мозъка за извършване на познавателните операции има ограничен обхват на действие диапазона на чувствителност на сетивните органи Т е те са със заложен ограничен достъп до обективната реалност Възприемат я само в зоната на видимост която се регламентира от рамката на техния отворен прозорец към нея Останалата част остава скрита за тях Тогава има ли право съзнанието само по това частично оголване на тялото да съди за неговата цялост Може ли по предоставените му от сетивата де факто относителни данни да гради верни представи за стоящата пред него действителност в преследване на абсолютната истина за нея Формированията които то съзира през сетивния прозорец не са ли резултат от случайно стекли се обстоятелства Изобщо не съществува ли принципна невъзможност за отразяване на обективитета в неговите абсолютни очертания И защо умът напротив излъчва увереност че постига тази заветна цел Защо сме сигурни че от сетивно досегаемото материално стълпотворение могат да се вадят закономерности което и правим в научните си занимания За да дадем отговор на тези въпроси нека илюстрираме проблемната сетивно мисловна дилема чрез опит с две клечки с различна дължина на които единият край е скрит а по останалата видима част трябва да се познае по голямата от тях Спираме се тъкмо на тази постановка тъй като тя наподобява естествената среда в която работи съзнанието В случая са възможни само три варианта на подреждане 1 Разполагаме двете клечки произволно една спрямо друга После скриваме в стиснатия си юмрук долните им краища Така дължината на тяхната стърчаща част става въпрос на чиста случайност Ето защо по нея по никакъв начин не може да се установи коя от клечките е по дълга като цяло и значи изобщо не може да се реализира сравняване Такова е разполагането им при теглене на жребии Природата обаче явно не се основава на него Не е устроена така безпринципно така хаотично така хазартно след като на всяка крачка ни сблъсква със закономерности достъпни за разкриване именно по видимите разлики 2 Подравняваме двете клечки отгоре в частта която виждаме Така различието им ще остане скрито в стиснатата ни длан Това положение ни изправя пред повсеместни тъждества обезсмислящи сравняването което не отговаря на истината Този начин на базиране очевидно не се следва от природата Ето защо той също трябва да отпадне 3 Подравняваме двете клечки отдолу след което скриваме този им край в шепата си Така разликата между тях ще се появи във видимата стърчаща част Сега след като знаем за наличието на долното общо начало вече със сигурност можем да кажем коя от двете е по голяма със сигурност можем да ги сравним със сигурност можем да хванем всички следствия произтичащи от тази разлика и да ги отнесем към пълната към абсолютната дължина на клечките Този трети случай без съмнение не става за теглене на жребии но е единствено подходящия за извършване на сравняване ерго за познавателно напредване И понеже умът постига такова напредване значи той работи тъкмо по тази схема Значи той е убеден той знае че нещата в природата са организирани именно по този начин подравнени отдолу в частта оставаща скрита за сетивата и с видимо за тях различие отгоре по което биват установявани природните закони Т е линията на показване на клечките се явява относително нулево начало но разликите спрямо него са валид ни за цялата дължина понеже скритите части са тъждествени Или относителната нула е в сила само поради наличието на абсолютна такава Тук считаме за нужно да вметнем за сведение че умът просто няма как да не се придържа към това природно устройство тъй като то е резултат от действието на йерархично пръв изходен закон на обективитета който наричаме принцип на определеност 1 стр 204 267 Ето защо трябва да сме повече от сигурни че произтичащите от него следствия на развитието включително и скоростите не могат да правят изключение от изтъкнатата подреденост Направените до момента познавателни стъпки водят до заключението че всяка научна теоретизация по същество представлява стандартна качествено количествена сравнителна процедура Това не може да не важи и за специалната теория Сравнявайки системи К и K тя цели да установи дали мащабите им остават тъждествени и след задвижването на K както мисли Галилей точно затова въвежда принципа на относителност или започват да се различават до какъвто извод стига Айнщайн така без да съзнава опровергава съществуването на такъв абсолют по законната логика x x t t m m има относителност x x t t m m няма относителност Различието довежда до формиране на две противоположни гледни точки постановявайки по този начин определеност Всичко друго ще е умосътворено ще е измислица Техниките на сравняване са известни 1 стр 336 341 То може да се осъществи по два начина директно и индиректно На първия няма да се спираме понеже е с ред неудобства и почти не се ползва Другият метод индиректният се извършва с помощта на мерна единица мащаб М в силогистичната форма тази роля изпълнява средния термин в няколко последователни операции В началото всеки от обектите поотделно да ги обозначим с А и В се съпоставя противопоставя с мащаба А М а и В М в в силогизма това са съставените първо и второ предпоставъчни съждения Поради самостойното съставяне на тези две помощни отношения при тях е в сила принципът на относителността Но след това те се обвързват в зависимост което води до елиминирането на мащаба на средния термин А М В М А В а в Така достигнатото отношение а в е и крайният резултат умозаключението от сравняването на обектите Направената връзка помежду им с последващото сравняване довежда до ликвидиране на относителността Обектите стават определени един спрямо друг Индиректният метод е универсален Той дава както качествена така и количествена оценка и позволява с необходимата точност единият обект да бъде измерен тук и сега относителен резултат а другият там и после относителен резултат след което данните са съпоставими напълно валидно ликвидиране на относителността Но предполага мащабът тук и сега да остава непроменен там и после Лесно разбираемо е че за да бъде изпълнена тази задължителна предпоставка условията на измерването тук и сега трябва обективно да се запазват същите там и после Това изискване ще е изпълнено само при положение че измерванията се провеждат върху два обекта от една и съща система или върху два обекта от две различни системи без относително движение помежду им което е равносилно на една система От този разбор на сравнителната техника стигаме до извода че освен измерването сравняване да става при едни и същи условия и значи в една координатна система с един и същ мащаб друга възможност не съществува нито теоретично нито практически Досежно крайното уравнение при относително движещите се системи трябва да може да се прибира да се съставя в К и в К поотделно При това както се подразбира двете му изразявания следва математически да преминават едно в друго което значи да водят до надлежно обосновани и логически свързани обобщителни изводи С други думи ако системите след задвижването на К остават тъждествени трябва получените записи на уравнението в двете системи да са абсолютно идентични свидетелство за тъждественост и на заклю ченията А ако системите след задвижването започват да се различават трябва да са налице записи сочещи за противоположност на заключе нията Друга възможност е изключена И така как се формира сравнителната процедура при относително движещите се системи Как да се приложи в случая индиректният сравнителен способ така че той да стигне до обикновеното сравняване в една система едновременно с това отчитайки движението Близко до ума е да преценим че за да стигнем до верен краен резултат сме длъжни предварително да сравним мащабите на системите когато те са в относителен покой за удобство да ги направим абсолютно равни Единствено така можем да хванем евентуалното им различие след задвижването на единия Самата технология на провеждане на сравняването също винаги е безусловно една и съща Знайно е че всяка теоретична задача първоначално започва с текст имащ за цел да я формулира Бива изразявана като текстово условие описание на постановката съдържащо в свободен порядък известни факти и приемания за обхванатите обекти величини включително някои данни за техните взаимни отнасяния От същата фактическа предпоставеност на текста тръгва да извлича изводите си и специалната теория Колкото и да отбягва да коментира статута на системите съвсем очевидно е че относителната скорост V между тях просто няма как да се получи с тази си стойност освен да е измерена спрямо някаква скорост нула Затова теорията се вижда принудена от време на време да споменава приемането си че К се движи относно К от което следва че К ще е в покой понеже при нея ще липсва параметъра скорост или скоростта й се схваща като нулева 2 стр 25 26 И тъй като главна тема на теорията е движението тази характеристика се явява основополагаща за система К Затова от тук нататък тъкмо с нея тя ще участва в сравняването Спрямо тази нула скоростта на светлината има стойност с Или съгласно условието на задачата пред нас е абсолютния диапазон на скоростите от 0 до с Така параметрите на система К автоматично се схва щат и отразяват в задачата като изправени върху нулева природна кота Затова докато запазват това си положение при тях липсва възможност за промяна от каквото и да е предно действие Тук се налага да отбележим че ако в условието на задачата на теорията беше залегнало като факт и движение на К относно някаква трета система то трансформациите на Лоренц щяха да вземат предвид това и да се получат с друга конфигурация отчитайки по съответен начин относителното движение на К спрямо К и общото им спрямо въпросната нова система Но с нейното постановяване природната нула на скоростите отново ще е налице Според текстовите данни на теорията видяхме и представихме скоростта с на светлината така че тя се очерта като постоянна величина само спрямо нулевата позиция на система К Затоватук ще са безусловно възможни синхронизация на часовници и абсолютна точност на разчетите В случая К се явява реално непостижимата абсолютна система Естествено възниква въпросът за величината на светлинната скорост и в системите междинно движещи се в рамките на скоростния диапазон 0 с За всички тях със сигурност можем да твърдим само това което твърдо сме установили А то е че в тези реални системи респективно в нашата система K скоростта на светлината е постоянна във всички посоки със същата стойност с но единствено що се отнася до измерването й от началото до края на затворения контур отиване връщане Това означава постоянство на средната светлинна скорост от изминаването на този контур и съответна невъзможност забрана да се синхронизират часовници и да се получава абсолютна точност на разчетите при измерване на разноместни събития И така технологията на сравняването се свежда до много същественото действие от даденостите в текста на задачата да се открие и извади наяве схемата на обвързаност на величините след което в зависимост от нея да се извърши подреждането им по строго определен начин казаното горе привеждане към възможност за сравняване представящо тяхното реално качествено количествено съотнасяне Съдържанието на тази дейност се състои в откриване на начин за изравняване за подравняване за уравняване на величините на всичко онова за което ни известяват текстовите условия Всъщност тя представлява търсене и намиране на възможност за специализираното математи ческо подреждане в уравнение на текстовите данни което върви в след ната последователност Умът след дълга анализно синтезна дейност след безброй прости сравнителни операции успява да осмисли връзката между величините от текстовото условие След това по реда на тяхната взаимна зависимост той ги систематизира примерно в двете групи А и В После казано условно изправя едната група да речем А опирайки долния й край върху твърдата кота изравняване явяваща се кота нула От този момент нататък група А вече представлява издигната теза Следващото действие е върху същата начална плоскост до срещу против група А да изправи група В която по този начин започва да играе ролята на антитеза Именно при това обвързване противопоставяне на двете групи отгоре става достъпна за изследване и определяне разликата между тях да я представим като положителен коефициент к отличен от нула и единица Всъщност с тази подредба умът изгради конструкцията на сравнителното уравнение примерно А к В където знакът за равенство казахме е долната нулева изравнителна линия Самото нулиране добива явен вид с прехвърлянето на всички членове от едната страна на равенството При това промяната на знаците говори за противопоставеното им положение По начина на построяване на уравнението става ясно че в този си вид то изразява гледна точка А Ако горните операции се извършат в обратна последователност като първо изправим група В след което срещу нея вдигнем и група А ще преминем към гледна точка В Очевидно е че ако от гледна точка А се премине към гледна точка В разликата между групите няма да се промени тъй като не променяме принципа на тяхното подреждане В този случай сравнителното уравнение ще има вида В А к Просто двете лица на едното и също уравнение изразяват двете противоположни гледни точки които то е съчетало в себе си противопоставяйки двата обекта А и В за да може да ги сравни От тук произтича много важното заключение че където има уравнение там просто не съществува възможност да липсва противостоене с присъщите му две противоположни гледни точки уравнението изразява тяхната обвързаност Или математическата практика на съставяне и решаване на уравнения не е творение на разума не е измислена от съзнанието за някакъв вид удобство и рационалност Това е единственият предложен ни от природата метод за извършване на сравняване чрез уравнение което означава чрез противопоставяне при изравнени отдолу краища По абсолютно същия начин ежесекундно съставяйки и решавайки уравнения работи централна нервна система на човека Сега след като сме наясно с едната единствена технология на сравняването да приложим тези природни предписания към системи К и K в случая с инерциално движение между тях случаят без относително движение обяснимо защо не занимава физиката Нека обаче още веднъж дебело да подчертаем простото и единствено условие за реализиране на сравнителна процедура съгласно индиректния метод А именно За стигане до правилната оценка е необходимо и достатъчно един ствено параметрите на двете системи да се измерят с една и съща непро менлива величина мащаб Нищо повече И най малкото отклонение от тази ясна процедура ще я лиши от обективност Сиреч тук липсва каквото и да е място за импровизации В случая не е необходимо никакво постулиране Величината ма щаб вече е открита установено е постоянството с на скоростта на свет лината вторият постулат в теорията е неточен видяхме защо Следва включването на с в сравнителните операции със спазване на описаната технологична последователност при което се получават така наречените трансформации на Лоренц а именно полагаме b 1 v 2 c 2 1 2 x x b v t b t t b v x c 2 b съответно за масите m m b 1 С тези уравнения сравняването е постигнато в неговата гранично прецизна форма Те са израз на съотношенията между параметрите на системите Но трябва изрично да подчертаем че зависимости 1 както се вижда показват сравняването единствено откъм движещата се гледна точка K За да разберем как изглежда същото откъм неподвижната сис тема К следва само да ги решим относно x t и m видяхме че тези пра вила на логиката и математиката произтичат от природната връзка на двете противни страни а

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=77132 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФИЯ НА РАЗВИТИЕТО ПО СПИРАЛА | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    194 250 В тази взаимозависимост всяко старо бива отричано от нещо ново което на свой ред остарява за да се отрицае от друго още по ново и така безкрай При това всяко ново взема всичко положително от предното ста ро В този смисъл развитието на нещата и изобщо на обективитета има прогресивния постъпателен характер на едно вечно напредване с вечната смяна на низшето с все по висше на простото с все по сложно обратната тенденция казахме не се зачита 3 стр 123 124 Причината за постъпателното движение се обяснява с диалектичес ката същност на отрицанието Именно то позволява да се разбере характе ра на развитието в неговите най общи положения Веригата от отрицания се отбелязва като безкрайна в пространството и времето 2 стр 176 180 183 184 Нахвърлят се и други по второстепенни отметки по въпроса Но дали всичко това отговаря на истината Пак ще повторим Поднасяйки цялото си уважение към достигнати те теоретични положения гледаме на тях само като на едно необходимо начало а не като на научна теория както те се самоопределят В този смисъл не можем да спестим критичното си виждане че в поднесените изводи всичко е много общо казано е толкова мъгляво летливо и пълно с несъобразености че всъщност носи белезите по скоро на изказани мнения и предложения по общонаблюдаемите факти Тази предпоставеност като заварено налично състояние на нещата не ни помага кой знае колко в раз бирането на принципите на изменение на обективитета В силно заплетената материя походът към истината ни задължава да стъпваме на съвсем явни конкретизации с отчетливо доказуема легитимност и оттам с научна представителност Разбира се не му е мястото а и не е нужно по всяка засечена точка изрично да се занимаваме с критика на съществуващото положение тъй като изложението ни в достатъчна степен ясно ще сочи всички несъответ ствия с основанията на споменатото учение За да не бъдем обаче голос ловни по отношение на неговата изостаналост нека първо посочим нак ратко къде основно виждаме да има дефицит от знания по определенията на течащите в реалността изменения Вече отбелязахме че като начало въобще не е уточнен по един ка тегоричен начин вида на линията която чертаят измененията А това зна ние е от изключителна даже от решаваща важност за теорията Отиването към асоциации със спиралата не е подкрепено с нищо повече от примери от действителността съпроводени с не винаги уместно и вярно многосло вие Чувства се липсата на твърдо законово продължение на водения де бат Затова в тази част разговорът трябва далеч по сериозно да се разтвори и разшири И ако наистина при развитието е открита спираловидност то задъл жително следва да бъдат дадени достатъчно сведения по нейната цялост на обвързаност Та нали спиралната линия не се получава някак от само себе си а следва да се дължи на точни взаимодействия И още спиралата има своите определителни елементи и характеристики форма краища ос навивки стъпка и др Всичко това трябва да се търси Тъкмо тук обаче в познанието зее огромна празнина Ето колко много основни ориентири по развитието остават или неизяснени или грешно тълкувани или изоб що недокоснати и значи неотменно стоящи за надлежно решаване което несъмнено ще допринесе за отвоюване на нови територии от опеката на незнанието А именно 1 Днешната теория изобщо не засяга въпроса за механизма на раз гъване на философските спирали 2 Тя дори не се сеща да се занимае с проблема за тяхната форма дали е цилиндрична конична или някаква друга свободно променяща се 3 Никъде не можем да срещнем разсъждения за оста на спиралите тази тяхна толкова съществена формообразуваща Не е ясно има или ня ма такава тя само някаква мислена фикция ли е или е линия не по малко действителна от самата спирална крива 4 Следва естественото също липсващо питане за ориентацията на тази ос И още има ли закономерност в нейното напредване или се рее произволно в пространството 5 Съвременната теория не дава никакви указания за това по кой от следните варианти се формират философските спирали а без начало и без край б с начало но без край в без начало но с край г с начало и с край По скоро има предложения за всичките при само една причина 6 От предната бележка произтича изискването да се търсят места та където лежат предполагаемите начала и краища по който въпрос от ново не срещаме никъде що годе целенасочен коментар 7 Теорията не счита за нужно да се замисли над проблема с разпо ложението на спиралите една спрямо друга както и с тяхното взаимно от насяне което означава че тя не се интересува от много важното обстоя телство дали те са взаимосвързани и дали са в ред на подчинение или са независими образувания 8 Теорията не конкретизира решението си по причинителите на са мите спирали оставяйки по този начин необятно пространство за всякак ви спекулации Както проличава с всичко това целим да обхванем сърцевината на изследваното явление След така обособените конкретни въпроси вече мо же да се върви към методично и строго канализирано структуриране на една теория на развитието с безспорно повишена степен на обективност и значи на научност Защото надяваме се за всекиго е станало повече от очевидно че ако точка по точка бъдат намерени обосновани решения на горните маркировки то върху процесите които нарекохме философски спирали ще бъде хвърлена толкова нужната и желана обилна светлина Но за целта трябва да се придържаме към известна последователност на отмахване на многото неизвестни Тук естествено възниква въпросът дали търсената горе почти физи ческа конкретика е по силите на философията доколко нейната пробив ност стига за подобен род решения Отговорът е положителен Всъщност тя философията може много много повече И занапред все по безапела ционно ще демонстрира силата на своите възможности за опознаване на битието Тъкмо от тази си висота философията ни учи че колкото и необяс ними неща да стават в света включително колкото и странно да е дадено движение да се случва не както и да е а тъкмо по спирала трябва да сме сигурни в едно в природата не стават чудеса събитията следват свой за кономерен ход и което е много важно отиването все по навътре в същ ността на материята ще ни среща с все по елементарна действителност с все по елементарни форми на организираност предопределящи отразява нето им с все по опростени решения Сега желаейки нагледно и в неговата цялост да представим явлени ето развитие при материалните структури нека проследим различните нива на изменения които търпи едно плодно дърво намиращо се във вто рия си възрастов стадий с почти спряло нарастване и усилено плодода ване 5 стр 72 Поради сложно протичащите жизнени процеси и много образието на видовете се налага в известна степен но съвсем коректно да изчистим и усредним данните по въпроса за да изпъкнат интересува щите ни принципи и тенденции Годишният цикъл на дървото се състои от два основни периода 1 вегетация с времетраене от условно елементарното състояние на голо дърво в момента на пролетното събуждане до условно елементарното състояние на голо дърво в момента на зимното заспиване и 2 относите лен покой зимна почивка без видими изменения продължаваща до про летното събуждане Вегетативният период има за начало бурни живителни процеси ко ито са ясно разграничени Тук ще отбележим само следващите една след друга фенофази на плододаването 1 Набъбване и разпукване на пъпките показването на листата и цветовете продължава 3 4 дни 2 Цъвтеж дървото се отрупва в цветове които се опрашват и оплождат за 15 20 дни 3 Нарастване и зреене на плода от показването на завързите до наедряването и узряването им минават средно 60 150 дни 6 стр 60 68 72 С напълно оформена корона и с узрели плодове което се установя ва по тяхната големина форма кора цвят вкус растението постига по ложението си на пълен разцвет Оттук нататък го налягат регресивни из менения 4 Окапване на плодовете след известно време на презряване със специфични промени по техния външен вид и присъщо съдържание процесът забързано стига до крайната си точка отделянето на последните от дървото 5 Листопад на свой ред листата започват постепенно да пожълтяват след което бързо изсъхват и опадат Така с ускоряващото се темпо на регресивните промени жизнени те процеси в дървото стигат до положението на цялостно затихване То се озовава отново в първоначалния си оголен вид но явно откъм противопо ложната страна тъй като изпада в състояние на зимно заспиване В след ващия период на покой казахме условно липсват изменения което ни позволява да се абстрахираме от него Сега за да анализираме явление по явление тази годишна жизнена цикличност установявайки реализиращите се важни закономерности и с цел да направим пределно ясни заключенията си считаме за уместно да отидем към известната диалектико метериалистическа терминология за единичното особеното и общото като своего рода обективно сложили се стъпала в материалността В случая с нашето дърво общи са корените ствола и скелетните клони особеното се покрива от пъпки цветове ли ста плодове и др единичното виждаме в самите конкретни белези на листата плодовете и т н в детайлите на особеното Ясно е че що се отнася до общото развитието на дървото се дви жи между две негови гранични състояния Същите ако и да са противопо ложни очевидно се допират понеже от зимното заспиване се преминава директно в пролетното събуждане очертавайки принципната затворе ност ерго кръговратност на процеса И още в тези две крайни първични състояния дървото явно достига възможно най опростения си вид така да се каже своята гола същност въплатена както отбелязахме в тъканта на корените ствола и клоните или общо първично просто същност Животът му тръгва от нея за да се върне обратно в нея Въртенето в тази повтаряща се годишна програма без съмнение ще е също най общата и най проста линия на развитие на дървото Видяхме че тя е кръг и ще я обозначим като линията му на развитие от нулев порядък От самото й формиране личи че за всяко дърво тя е една единствена Следващият момент от анализа визира факта че по време на изми наването на въпросния затворен маршрут с дървото се случват редица междинни изменения Между двете състояния на крайно еднообразие животът на растението представлява поредица от етапи на разгръщане протичащите една след друга фенофази По конкретно тръгвайки от началното монотипно състояние дър вото избуява в богатство от все по разнообразни и усложнени свои произ водни Т е от общото се раждат формите на особеното пъпки листа цве тове плодове и др Тези жизнени прояви се разполагат по цялото проте жение на главния кръгов цикъл на развитието Те представляват редуващи се функционални участъци на обмяната краят на всеки стадии поставя началото на следващия пъпките се разпукват давайки живот на листа и цветове цветовете се оронват давайки живот на плодове и т н така пос тоянно от старото се заражда нещо ново което впоследствие също отми ра Настъпващите поетапни изменения описват специфична линия на нап редване вече различна от нулевата кръгова А именно формира се коле бателната линия зараждане отмиране зараждане отмиране Какво пред ставлява тя сама по себе си От примера отчетливо личат променливият й профил и неравно мерно разтегнатата й периодика Впечатляващо е че всеки следващ пе риод се разгръща по нашироко и по продължително от предидущия до един максимум на разцвета на дървото след което настъпва обратно сви ване с учестяване Т е засичаме факта че изследваната крива на развитие на дървото първоначално е разходящо забавяща се след което преминава в сходящо забързваща се Тази зависимост между честотата и периода що се отнася до въл новите движения в материалния свят е отдавна установена от физиката n Т 1 където n е честотата а Т периодът Тя е закон за всеки физи чески колебателен процес А ето че сега я откриваме и в нашите философ ски разглеждания Този факт на нейното действие и в явленията от по умозрителното философско естество сам по себе си е показателен Той доказва че интересуващите ни философски образувания не се вият сво бодно в съвсем случайни криволичения а са подчинени на единните зако нови стандарти Конкретиката на формирането им е еднаква с тази на фи зическите първообрази От това следва техните образуващи да са задъл жително взаимосвързани и значи да не подлежат на никакви тълкувателни нагласявания С направените уточнения вече можем да сме категорични относно вида на разгледаната линия на развитие в триизмерен изглед тя представ лява спирала Но казахме спирала с многозначима специфика тръгваща рзходящо забавено от върха на появяването си към една широка основа откъдето нататък започва да върви ускорено сходящо този път към върха на своето изчезване Или това особено спирално формирование можем да оприличим на две конусни спирали съединени в основите си тази цен тробежно центростремителна форма не познава изключения Изредената периодичност респективно така обрисуваната спирала бележи първата главната осцилация в развитието на дървото Т е се явя ва неговата спирала от първи порядък Изразяваме се така защото както и кръговата тя е само една Какво е положението насетне от нея Логично е да предположим че всеки един период от този възходя що низходящ процес на развитие ще е своего рода разграфен от своя вътрешна цикличност И наистина протичането на фенофазите минава през обособени етапи на целенасочена дейност Например да надникнем вътре във фенофазата на развитие на пло да При костилковите в нея се наблюдават три етапа 1 С появата на пло довия зародиш възхожда вътрепериода на наедряване чрез бързо делене на клетките Това става в продължение на 3 4 седмици 2 Идва ред на оформянето на ядката и костилката при което нарастването на месестата част перикарпът е съвсем слабо и значително забавено 3 Следва узря ването клетките на перикарпа увеличават размерите си поради растящо то съдържание на вода и органични вещества в тях Тук е и максимумът на спиралното разширяване Нататък идват вътрепериодите на регреса завършващи с неизменното окапване 6 стр 46 72 От данните на вътрешната периодика става ясна абсолютно същата форма на спирално развитие каквато регистрирахме и при подреждането на фенофазите на годишния цикъл Просто плодът не може да се получи зрял без да мине през зоните си на поетапно узряване Тази осцилация по самото си ситуиране е по задна от първоразредната е от втори порядък Тя вече има себеподобни във всяка фенофаза На свой ред можем да предположим наличието на спирали и след второразредните Така ако задълбочавайки се влезем в самата фаза уз ряване на плода ще намерим трета степен спираловидност в лицето на етапите 1 Обагряне хлорофилът се разпада а с това и зеленият цвят от стъпва място на специфичните багрилни вещества 2 Омекване плът ността на перикарпа намалява понеже протопектинът се превръща в раз творими пектинови вещества което отслабва връзката между клетките и изтънява стените им 3 Овкусяване скорбялата на зеления плод се хид ролизира в захари 6 стр 76 79 С образността с която си послужихме и с направените констатации очевидно напреднахме значително в теорията на развитието Но все още не сме направили решителните познавателни крачки тъй като не сме из яснили каква конкретно е обвръзката между развитието на общото особе ното и единичното Осмислянето на тази зависимост ще ни даде отговор и на въпроса защо промяната в кръг има своите основания само при общо то а спиралата е линия на преобразуване на особеното и единичното Ед ва след тези уточнения коментарът по формата на спиралите на развитие то може да се счита за приключил За да се придвижим в посоченото направление трябва преди всич ко да проумеем механизма на разгръщане на философските спирали А той е предопределен от тяхната принципна идентичност с емпиричните им посестрими С една дума при философските спирали разгръщането на винтовата линия следва да се подчинява на същите закономерности Казахме че спиралата като формообразуване е разгадана още в древността Ходът по винтова линия макар и сложен е един от най леки те за постигане понеже се получава от едновременната реализация на двете елементарни движения ротация в една равнина и транслация под ъгъл спрямо нея При съчетаването им транслацията деформира ротира нето изтегляйки го в спирала И нека повторим не може да има никакво съмнение че философската спирала е резултат от абсолютно същата схе ма на действие Фактът на двукомпонентна организация на винтовата линия гово ри че философските спирални явления се формират от два отделни про цеса Единият представлява въртене в кръг а другият върви перпендику лярно на него И понеже и двата се отнасят за един и същ обект значи те по никакъв начин не могат да текат изолирано не могат да не са взаимо зависими При това положение постъпателното местене просто няма как да се реализира ако не повлече със себе си ротацията Ето защо кръгът на пос ледната не може да постигне идеала на точното затваряне към който се стреми 4 стр 221 229 а се изтегля в спирала Т е няма съмнение че философската спирала се вие около своя ос която не е някаква мислена линия а е реално протичащо материално явление с решаващо влияние върху параметрите на спиралата и значи окончателно регламентиращо нейната форма Ето защо за пространствената ориентация на тази ос също трябва да държим сметка Така идва ред да разсъдим за естеството на въпросните два проце са Към какви две съществени особености на телата може да бъде отнесен всеки от тях Тук е достатъчно да се обърнем към разкритото още от древните наличие в отделните неща на категориалните съставки еди нично и общо Философията е установила че общата съставка е консервативна страна на предмета носеща неговите същностни характеристики без които той не би бил това което е В този смисъл тя се явява сравнително устойчива трайна бавно променяща се Докато единичните белези и свойства търпят бързи изменения засягащи предмета само откъм разните му второстепенни несъществени определения От този факт произтича заключението че развитието на веществените структури се състои в едно временното реализиране на два различни по бързина процеса В същото време двата задължително трябва да напредват в такт понеже се отнасят до едно и също тяло в противен случай би се нарушила неговата цялост каквото явление не се наблюдава Сиреч двата процеса хем трябва да вървят в пълен синхрон хем да се дефазират Как се помиряват тези на пръв поглед несъвместими изисквания Има един единствен начин за тяхното съгласуване протичането на процесите да става по две трасета с различни дължини бавният да следва прекия маршрут от началния момент към крайния а бързият обикаля щата крива между същите точки При това скоростта на придвижване

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=76264 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФИЯ НА НАПРЕДВАНЕТО НА ПОЗНАВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    по своята посока познавателният процес е противоположен на материалния Всичко това означава че познанието се отправя към дълбоко законспирираната начална фаза на материалното разгръщане Така познавателният път ще доведе до оформяне на затворен контур с този от материалния процес Само ще споменем че кръговратната организация е елемент на основен природен закон Затова явлението е всеобщо без възможност за изключения 2 с 204 228 Видяхме защо е норма познанието да направи първите си стъпки в зоната на непосредствено стоящите пред него обекти там и тогава където и когато то започва да дава признаци на живот Т е познавателният процес тръгва да оползотворява единствената налична възможност да разнищва необозримото природно многообразие на единичните неща За да направим пределно ясен въпроса който сме си поставили за цел да осмислим нека си представим реакциите на хомо еректус при на мирането на няколко бучки халит каменна сол Естествено той първо ще доближи купчината Ще констатира че е безшумна и недвижеща се След това ще започне внимателно да я оглежда По този начин ще фор мира различни зрителни възприятия ще усети белезникавия цвят на буч ките неправилната им форма тяхната многобройност разнокалибреност и т н С една дума ще опознае видимите им белези После ще ги поду ши Ще установи че са без мирис По нататък предпазливо ще ги зао пипва С това си осезателно действие ще констатира че са хладни твър ди и ръбести Накрая ще се престраши да докосне някоя бучка с език и соленият й вкус ще му се стори в някаква степен приятен Както се вижда първите контакти със солта дават познание за нейните най непосредствени единични белези Впоследствие то се обогатява Човекът открива че при удар бучката се пръска се дели на все по малки парчета а във вода се стопява сякаш изчезва И така до времето на древните цивилизации където срещаме познанието за солта достигнало етапа на практическото й оползотворяване Вече са се научили както да я изкопават като халит така и да я добиват от морето Усвоили са начини за почистването й и за нейното стриване на ситни зрънца Започнали са да я употребяват в ежедневната кухня като средство за продължително запазване на храни като продукт за разменна търговия и др Но само толкова Натрупването на този опит не е нищо повече от външно опознаване на солта като съчетание от единични свойства което положение се раз простира чак до прага на античния свят И тук около VII VI в пр н е виждаме да се случва нещо изумително Сякаш някак си изневиделица изведнъж намираме познавателния процес по това време стигнал до идеята че солта че всичко биващо се състои от първоначала от някакви първични елементи водата при Талес материята апей рон при Анаксимандър въздухът при Анаксимен огънят при Хераклит частиците хомеомери при Анаксагор атомите и пустотата при Демокрит и пр 3 с 70 74 77 78 83 125 134 136 Без съмнение това ново виждане за солта е безкрайно далеч от всичко известно за нея до този момент То вече представлява познание от възможно най общ порядък Този скок от максималната единичност на преките усещания до максималната общност да речем на атомизма е неоспорим факт открояващ се с такава яснота че ще избоде очите и на най разсеяния изследовател С него обаче веднага изниква въпросът дали в случая не сме свидетели на някакво аномално явление Обективният отговор изисква да проследим целия проточил се до наши дни път на процеса на познание И силното ни вътрешно усещане че въпросният скок не е случай ност че сме се сблъскали с някаква закономерност намира своята най категорична подкрепа След глобалното отскачане на познавателния про цес в далечните селения на общото през античността не по малко отчетливо се вижда и глобалното му завръщане в коловозите на единичността в началото на така нареченото Възраждане от края на XIV в на татък формирайки вече не просто групирани емпирични констатации а систематизирани знания консолидирани в разни специализирани науки Това става чрез работите на много доблестни мъже Н Коперник Дж Бруно Г Галилей Р Декарт И Нютон и др Тяхната дейност поста вя в ред земната и небесната механики превръщайки ги в стройно изгра дени теории 2 с 77 79 От друга страна вече са в употреба значителна част от естествените вещества които днес наричаме химични съединения Поз нати са много от взаимодействията между тях продуктите от реакциите им и т н Но все още се работи на сляпо Самият химизъм на процесите остава в сферата на незнанието което се отнася и за старата ни познайница солта И така до първата половина на XVIII в където виждаме да се извисява немската философска школа бележеща нов обрат на познанието и появата му пак в териториите подвластни на общото Тук ще споменем И Кант И Г Фихте Ф В И Шелинг и Г Ф Хегел До тях отделени ще поставим К Маркс и Ф Енгелс Този челен отряд на философията всъщност разработва диалектиката като цялостна и единствено научна методология на познанието А последните двама предста вители довеждат онтологическата и гносеологическа систематизеции до най ви сокото им равнище в лицето на диалектико материалистичес ко то учение за битието и съзнанието и взаимното им отнасяне 2 с 83 85 87 89 В средата на XIX в и особено през втората му половина се наблю дава ново завръщане на познавателния процес в зоната на емпирическите конкретики за да се разрази в истинска научна революция в началото на XX в През този славен период представите за устройството на обективната реалност постепенно добиват съвременния си вид Атомизмът вече е навлязъл в третия си химически етап на развитие Утвърждава се като атомно моле кул на теория която по късно прераства в молекулно кинетична Клаузиус Максуел Болцман 5 с 190 Разгадан е механизмът на химичните промени или отделни атоми се свързват или свързани атоми се разединяват 4 с 17 В този смисъл и при нашата сол е извършен пробив Тя вече е поз ната не просто под формата на солено вещество а е установено поло же нието й на сложен минерал химично съединение съставено от елемен тите натрий и хлор в молекула натриев хлорид Уточнени са масата на молекулата тегловните съотношения на атомите тяхната валентност характерът на връзката им и др Като своеобразен връх в разкриване химизма на материята през 1869 г Д И Менделеев съставя периодичната система на химичните елементи даваща зависимостта на свойствата им от тяхното атомно тегло 4 с 29 37 Тя поставя и началото на прехода на атомизма в четвърти етап на развитие под формата на физически съвременен атомизъм Хронологията е позната истинско научно нашествие в дълбините на материята зад което стоят имената на Р Майер Д Максуел А Бекерел Мария и Пиер Кюри Е Ръдърфорд Д И Иваненко и др В резултат почти напълно е изяснена картината на строежа на атома и на неговото ядро 4 с 10 11 41 42 43 47 Започва и изолирането на частици на веществото по малки от атома На базата на бурните постижения се изгражда и квантовата механика М Планк формулира излъчването на абсолютно черно тяло Н Бор развива теорията за строежа на водородния атом Л дьо Бройл стига до идеята за вълновите свойства на частиците на веществото Е Шрьодингер намира основното уравнение на квантовата механика П Дирак предсказва съществуването на позитрона и т н 5 с 51 529 672 721 В този период на сензационни открития на частнонаучното познание функциите на философията постепенно затихват Докато физиката взривообразно се реформира философските настройки изобщо не разчупват черупката си и така се оказват неспособни да покрият изискванията на новото време Но самата философия не отива към своя залез Това при нея е само временен отлив Тя бихме казали закономерно е изпаднала в латентно състояние Към средата на XX в спад в дейността не закъснява да регистрира и емпирическото познавателно течение Забелязва се как постепенно забавят ход вулканично врящите до момента специализирани теоретизации преминавайки във фаза на успокояване и на техническо усвояване В същото време от частнонаучните социуми все по често се случва да бъдат изказвани непривичните за тях по общи формулировки не само не поддаващи се на математизация и строго физициране но и стоящи далеч от същинския позитивизъм Всъщност представляващи философстване но доста неумело поради съвсем ограничените схващания на които се основават Но техният натиск е осезателен и вече знаем че не може да бъде предотвратен Всичко това вече не само че не може да представлява изненада за нас но даже напротив то ни дава знак да разберем за достигането до очакваната нова повратна точка в познавателната крива Що се отнася до вездесъщата готварска сол на пръв поглед изглежда че е нужно само още някое и друго специализирано знание за да бъде биографията й окончателно написана Но трябва да сме сигурни че това е илюзорна представа тъй като нещата около нея все още остават нередактирани откъм страната на общото Във всеки случай чрез този пример се убедихме че познанието не напредва монотонно Не навлиза в същностните структури отмахвайки пласт след пласт в строга последователност а се движи скокообразно Т е познавателната линия е с начупен профил формиращ се от описаните повратни преходи единично общо единично общо Към така видяната вълнообразна траектория е нужно да направим пояснението че визираните обрати на процеса не означават спиране на познавателната дейност в актуалната до момента работна област за да се пренесе тотално в противоположната на нея и обратно Просто те трябва да се разбират като време на скоково засилване на едната познавателна тенденция за сметка на успокояването на другата след което настъпва обратното явление Този начин на разглеждане на познавателния процес ни дава възможност в голяма степен да го физицираме От философската му отвлеченост да го доведем до усещането за нагледност и за почти предметна осезаемост Това от една страна ще допринесе за неоспоримост на изводите а от друга ще позволи да извлечем от постановката с еднаква увереност както философски така и близки до физиката заключения Връщайки се на заснетия материал това което веднага се набива на очи е обстоятелството че процесът на познание е сходящ Докато на чалният период на придвижване в единичността трае стотици векове то идващият след него първи престой в общото продължава ориентировъч но около двадесетина века После Ренесансовият ход на завръщане в единичността се смалява на четири пет века А този на сменилото го отиване в общото е само век и половина два Следващото избухване на емпириката пък е с продължителност по малка от век за което съдим по уталожилата се още към средата на XX в частнонаучна експанзия с признаци за обръщане пак към общото Тази форма на развитие не е нещо ново за философията До момента обаче тя е регистрирана само при незначителни по своята разряд ност познавателни криви които не предлагат кой знае какъв материал за размисъл Докато сега я установяваме вла дееща с пълна сила и процеса на познание като цяло Това нейно глобал но проявяване вече мотивира за сериозен анализ понеже съдържа в себе си данни от изключителен интерес Както изглежда развитието на познавателния процес върви от ед на широка начална основа през все по тесни сечения към някаква крайна връхна точка И доколкото той води своето начало от определен момент на развитие на материалното течение то пред нас се представя въз можност за извършване на пряк сравнителен анализ между двата процеса за охарактеризиране на тяхното взаимно отнасяне Известно е че науката вече в общи линии е проучила в неговата цялост и материалното движение Домогнала се е както до правдоподобни хипотези така и до безспорни истини за разгръщането му до наши дни Различни по предметност специализирани изследвания неотменно стигат до едното и също виждане че въпросното развитие на материята е било разходящо разширяващо се Че то не иде от някаква хипотетична мно жествена безкрайност за да отиде в друга такава а е произтекло от дадено реално състояние на начално еднообразие на веществото от което насетне се разклонява към все по сложни видоизменения стигайки така до необятната широта на съвременните структури и форми Директно казано със сигурност можем да твърдим че материалното развитие представлява уширяване разрастване стигащо до онази безбрежна предметновидова основа от която води началото си нематериалната познавателна линия За последната пък направихме категоричното разкритие че тръгва успоредно на материалния процес но в обратна посока и с обратен сходящ профил Тази фигурална онагледеност на двата процеса един до друг позволява възможно най коректно да ги съпоставим При това установяваме пункт по пункт сегмент по сегмент че фигурата на познанието отговаря точно на фигурата на материалното течение От цялата фактология на съответност на двата срещулежа щи процеса следва еднозначната оценка че познавателният е безспорен огледален образ на материалния е негово отражение Това ни повече ни по малко означава че със знанията за единия процес можем да попълваме празнините по другия Да вземем за пример проблематичните връхни точки Ясно е че сходящата форма на познавателния процес потвърждава догадките и хипотезите за точково начало на материалния за начален взрив на веществото Т е видимо е взаимното допълване на картината Пак по тази логика след като регистрирахме че познанието се движи в посока от многообразие към еднообразие от усложненията към първичната простота от висшето към низшето от настоящето към миналото от явлението към същността от единичното към общото и т н да не изреждаме още от разните аспекти на това движение то за развитието на материя та можем да сме съвсем сигурни че е следвало същите фиксации но в обратен ред Това ситуиране на процесите на материята и познанието е разбираемо понеже е повече от очевидно че първоначално обектът и наблю дателят не могат да не застанат един срещу друг което е положение на противопоставеност между тях Ето защо на обекта теза наблюдателят не е в състояние да отговори по друг начин освен с отобразяване анти теза Да отбележим още и факта че опознавателното движение няма никакъв друг вариант за осъществяване освен в направление от обекта към наблюдателя В този смисъл никъде и никога познанието първоначално не може да се яви другояче освен под формата на обратен на действителността образ Едва след това тази огледална гледка подлежи на преработка в действителна в копие на обекта За целта е нужно наблюдателят да се премести в позицията на тезата По този начин сега той ще се яви противопоставен на собственото си начално антитезно възприятие Или вече ще строи огледално на огледалното изображение обратно на обратното антитеза на антитезата Т е ще реализира изправеното отговарящото на действителността положение Видно е че последното се постига посредством връщане на опознавателното движение в изходната точка Сиреч посредством затваряне на познавателен контур Фактът на осъществяването на такъв в конфигурацията материален познавателен процеси доказва че съзнанието огледалото е дистанцирано от началото на материалното развитие В противен случай кръгът просто няма как да се получи Специално изтъкваме тази невъзможна за превъзмогване за заобикаляне за игнориране кръгова процедура тъй като нееднократно в историята на научната дейност тъкмо началните огледално познавател ни стъпки са се вземали за съвпадащи с реалността показателен е случа ят с привидното движение на Слънцето Подобно заблуждение владее умовете и в наше време В своя теоретична разработка физиката демон стрирайки явна предубеденост обявява безспорно огледалните си мате матически решения от отворения контур за абсолютно тъждествени с действителността Така като обръща наопаки реалностите и в този им вид ги взема за самата изкристализирала истина тя ни поднася гротес кни формулировки с оскърбителното настояване да не търсим здрав разум а да вярваме в тях 2 с 323 325 Но да продължим по темата Щом са налице огледало и оглеждащ се в него обект то просто няма как огледалото да не отразява обекта в напълно съответен образ Невъзможно е то да даде изображение само на отделни части от него а остатъка от цялото да остане скрито както е невъзможно и на някои места да го отрази в подробности а на други да не може Разбира се при познавателното огледало има някои характерни моменти По механизма на ограниченото на изборното контактуване с обективитета образът на последния се проявява в огледалото бавно и част по част От начални неясни силуети с времето той става все по отчетлив и по детайлен Разкритата форма на познавателния процес обаче подсказва че това проясняване с асимптотично приближаване към абсолютната истина не може да трае вечно Че единството единично общо познание след ва да е със затворена конфигурация Представено като наглед първоначално то цялото е област на незнание После се появява нищожно малката твърдина на полюса на единичностите който започва неудържимо да набъбва Естествено увеличението му не може да става по друг начин освен за сметка на незнанието Същото представлява празнина която възбужда познавателното ядро и силово го притегля навътре в себе си Така с течение на времето процесът потегля в пустотата озовавайки се в противоположната част на единството където поставя основата и на полюса на познанието за общото По тази схема на двустранна загуба на територии незнанието започва да се свива Разбираемо е че това свиване ще продължи до неговия свършек В този смисъл цялото единство ще премине от началната едностранчивост на незнанието в крайната едностранчивост на пълнота на знанието Тези моменти на крайни отклонения ликвидация на противопоставянето вещаят едно и в природата и в познанието и в обществото заличаването на разликите уравняването води до застой и става причина за поврат връщане обратно в изходната позиция Но вече знаем че в случая с познанието това следва да се получи единствено като отражение на нов цикъл на развитие на материята Сега остава да спрем вниманието си и на самото отскачане на познанието от единичното в общото и обратно Ясно е че в обсега на сетивната система във всеки момент попада неизброимо количество информация от околната среда по голямата част от която бива отпращана в подсъзнанието като периферна поради целево насоченото ни внимание затова само локална доминанта от усещанията предизвиква огледална образност Така изследвайки единичността умът несъзнателно се натъква и на много данни говорещи за наличието на общо в предметите и явленията Можем да предположим че по този път на съзряване на познанието идва един момент в който то се оказва акумулирало истинска грамада от явни и неявни знания опит и провокиращи го факти представляващи мисловно енергиен заряд значително по висок от необходимия за ниското ниво на монотонно натрупване където се намира За това възбудено състояние навярно допринасят и безбройните нецеленасочени оперативни действия на сравняване групиране обобщаване и пр които мозъкът е програмиран да извършва със складирания масив от данни в определените за

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=75808 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    и някои специфични подробности Разбира се всичко това представлява отдавна утвърдено знание станало вече учебна практика Тъкмо в центъра изпращаните сетивни импулси биват разчитани От гореказаното се подразбира че тук те вече могат да претърпят и претърпяват целенасочени промени преди да се отправят към изпълнителния орган Това води до задържането им в центъра за известно време централно време на задържане което се колебае тъй като зависи от броя на включващите се междинни неврони При някои многоневронни дъги то достига до 500 милисекунди докато примерно за простия двуневронен сухожилен рефлекс същото е само 2 2 милисекунди По съществените изменения на идващата в центъра импулсация се състоят главно в следното 1 Трансформиране на ритъма нервният център може да не реагира на идващите импулси може да ги умножи в серия може да намали честотата на прекомерната импулсация 2 Сумация на подпрагови импулси до достигане на прагова величина едва след което настъпва рефлексна реакция 3 Удължаване на импулсацията от късотрайно дразнене така че да се получи последействие продължителна рефлексна реакция 4 Конвергиране на импулсациите способност да провежда рефлекси от съседни възбуждания 5 При едновременно дразнене на две рецептивни полета задържане осъществяването на повече от един рефлекс в дадено време 6 Ирадииране способност да разпространява собственото възбуждане върху съседните нервни центрове Тези и някои други способности на нервните центрове се обобщават като тяхна възбудно задръжна способност Рефлексна реакция е възможна само при определено равновесие между процесите на възбуждане и задържане в нервните корови полета осигуряващо фина съгласуваност координация на елементите участващи в дадения рефлекс Динамиката на възбуждането и задържането лежи в основата на висшата нервна дейност 1 стр 376 382 Като неин цялостен координационен механизъм служи принципа на доминантата учението на А Ухтомски гласящ че всяко произволно дразнене предизвиква реакция присъща за господстващия в момента участък с повишена възбудимост Този принцип осигурява единство в действията на организма Същият е от огромно значение и за мисленето и изобщо за осъществяване на психическата дейност в мозъчната кора когато доминира определена мисъл тя обхваща изцяло съзнанието на човека и определя поведението му 1 стр 387 388 Висшата нервна дейност съгласно Павлов се подчинява на три основни принципа 1 Тя е детерминирано следствие от въздействията на средата принцип на детерминираността 2 Тя е резултат е закономерна функция от дейността на определени материални формации принцип на структурността 3 Механизмът по който работи кората на главния мозък е този на анализа и синтеза принцип на анализа и синтеза Първата постановка означава че висшата нервна дейност е строго причинно следствено обусловена а не произволна хаотична Втората подчертава че тя основавайки се на рефлекса протича по пътя на материални взаимодействия в материални образувания а не някак си идилично духовно Т е че животът и разумът се основават на неживи процеси на фино дозирани и перфектно координирани биофизични и биохимични взаимодействия Третата постановка макар на пръв поглед да изглежда най ясна всъщност изисква разширени обяснения към които ще пристъпим по надолу Тя изхожда от положението че дейността на мозъчната кора е резултат от сложни възбудно задръжни процеси посредством които се постига диференциране анализ на информацията и на тази база се изграждат синтезират съответни временни връзки за получаване на цялостна условно рефлексна дъга 1 стр 438 442 443 По механизма на анализа и синтеза става формирането на динамичен стереотип представляващ комплекс от много стабилизирани условни рефлекси работещи като единно цяло А работата по стереотипи един вид по шаблони облекчава натоварването на кората и допринася за минимални енергиини загуби Именно изграждането на динамичен стереотип стои в основата на възпитанието мирогледа системните знания и навици на хората При това вече можем да си обясним защо винаги изграждането на нов стереотип е по леко за мозъчната кора от преустройството на стар 1 стр 453 454 Тези достижения на науката сами по себе си представят нейния неимоверен съвременен напредък и прогрес и имат огромна познавателна стойност Но за философията е от значение по общата и значи по опростена същност на явленията произтичащи като висша нервна дейност в коровия дял на анализаторите А в това отношение в горните обяснения се чувства известен недостиг на ясни определения от което умът с право изпитва неудовлетворение Установихме че формулата по която работят рецепторите е кон тактуване разлика противопоставяне усещане Същата предполага отчетливо разграничаване на функциите на отделните части на анализатора Сетивността може да противостои на дразнителя само с функционалните си базировки Очевидно тогава това противопоставяне ще служи единствено за фиксиране на отклоненията от физиологичните й дадености тъй като сетивата не са в състояние да вземат отношение по биологичната целесъобразност на тези отклонения С други думи рецепторите улавяйки различията на параметрите на средата от своите собствени не могат да знаят не са приспособени да установят дали тези отлики са благоприятни за организма или ще му навредят Те просто ги откриват и ги предават на мозъка Разбира се ако да речем една и съща разлика от 10 0 С е усетена в две различни температурни зони термалният рецептор коректно ще изпрати различна импулсация за да представи и различните диапазони на заснемането й В противен случай ще липсва качествената определеност на дразненето Т е улавяйки разликите рецепторите извършват качествено количественото им сортиране без каквато и да е възможност само за качествено или само за количествено такова 2 стр 221 228 От всичко казано до тук е редно да заключим че рецептивното действие противопоставяне не би могло в същата степен ефективно да се ползва и от центъра вече за формиране на цялостна рефлексна дъга То само поставя началото на дъгата и в този смисъл не може да бъде окончателно а единствено подготвително за някакво друго действие което да изгради нейния следващ елемент Сетивата сигнализират за настъпващите промени в обкръжаващата среда Чрез еферентните неврони тази информация достига до центъра в мозъчната кора Тук възбудният процес образува фона на усещанията но вече като възприятия чувства представи за външния свят Това е част от рефлексната реализация на усетените дразнения Тя става въз основа на анализа на сигналите за измененията с оглед на тяхното положително или отрицателно биологично значение Естествено след синтезиране на съответни временни връзки предопределящи една или друга целесъобразна реакция на приспособяване на организма Примерно тук се решава дали в горните случаи термалната разлика от 10 0 С е с благоприятно за организма въздействие с рефлекс чувство на удоволствие или в някой от тях тя представлява дразнене с отрицателен ефект с рефлекс на предпазване Но как в по общ план се стига до такава преценка Медицината ни обяснява че в центъра се извършва анализ на постъпващата от рецепторите информация Съгласни сме че е така Но какви действия се крият зад тази не до там ясна формулировка Нека разсъдим За анализаторния център идващият аферентен импулс не може да представлява друго освен някаква външна самостоятелна теза Каквото и да прави с нея както и да я съзерцава в този си вид тя си остава неразгадаема А неговата основна задача е да разбере дали изменението на външната среда причинило този импулс е с положително или отрицателно биологично значение Очевидно за целта центърът не разполага с никаква друга възможност освен да отнесе данните на въпросната външна теза към някакви твърди ориентири визиращи жизненоважните телесни функции Но тогава тези определителни за живия организъм непроменливи параметри следва да са налице тук по рождение Само така центърът във всеки момент ще разполага с тях в качеството на своя собствена теза и ще е в състояние да ги поставя в отношение към информацията от рецепторите Например окото подава данни за силата на външната светлина спрямо вътреочната тъмнина Центърът на свой ред следва да знае физиологичната норма за тази сила Тогава при тъждественост с нея той ще бездейства Но ако се появи да речем надхвърлящо нормата усилване веднага ще задейства рефлекса на затваряне на клепачите Така стои въпросът при безусловните рефлекси При второсигналната дейност всичко това е по сложно но е принципно същото Естествено мозъкът както не може да осъществи каквато и да е рефлексна дъга да взема решения и подава команди на базата само на външната теза така не може да стори същото и само на базата на своята собствена Прехвърлянето на моста между двете страни това действие по обвързването на показателите им не е нищо друго освен познатото действие противопоставяне при което собствената теза влиза в ролята на антитеза Явно е обаче че с това действие въпросът не се решава окончателно Противопоставянето не е самоцел а подготовка предпоставка задължително условие за реализиране на другото действие разбирано като анализ Противопоставянето се организира с цел да се извърши анализ Но смисловата интерпретация на това понятие гр analysis разчленяване разлагане цялото на съставните му части не е в състояние да ни разкрие същността на произтичащите в мозъка процеси Центърът извършва противопоставянето теза антитеза за да открие в какво се състои различието между тях Междувременно разлага на компоненти тезата с цел да улесни и безпогрешно да очертае всички разлики В това си начинание той не може да се осланя на никакъв друг специален инструмент метод прийом на разпознаване освен на обикновената съпоставителна процедура известна ни като сравняване Друга възможност просто не съществува Няма и не може да има друг вид анализ освен сравнителен Като се започне от елементарните видими съпоставки и се стигне до най дълбоките кътчета на научните абстракции до най сложните научни теории няма и не може да има никакъв друг път никакъв друг похват за решаване на възникнала задача освен този чрез метода на сравняването При всяко задание тръгвайки от данните заложени в текстовото условие винаги се стига до някакви последни умозаключение формула уравнение изразяващи сравняването в неговия изчистен опростен до възможната крайност вид От всичко казано е редно да заключим че действието противопоставяне е нужно за да може да се извърши действие сравняване Разбираемо е обаче че сравняването също не може да бъде окончателно действие То трябва да има за резултат определяне вида и величината на различието на тезата от антитезата Т е целта на сравняването е да постигне определяне което е все същото да постигне познание Независимо дали даден проблем е сложен или тривиален задачата за решаването му винаги е задача за стигане до определение В случая отликите на тезата от антитезата биват определяни от центъра като в някаква степен по ложителни или отрицателни за организма С това частта анализ е приключена На нейна база следват синтезни връзки и процеси в еферентната част на рефлексната дъга Така стигаме до окончателната формула по която централната нервна система стига до познание а именно противопоставяне сравняване определяне познание По реда на предпоставяне на компонентите тя представлява веригата противопоставяне за реализиране на сравняване сравняване за реализиране на определяне сиреч на познание Същото във вид на условна връзка изглежда така без условието противопоставяне не може да се осъществи сравняване без условието сравняване не може да се осъществи определяне без определяне няма познание Тази обвързка важи и за първосигналната и за второсигналната мисловната дейност на човека От безусловния рефлекс през най елементарното съждение та до най сложната теоретична дейност всичко това е познавателен процес следващ схемата противопоставяне сравняване определяне без възможност за каквото и да е отклонение от нея Естествено и тук както и при сетивата организирането на противопоставяне изисква едновременна реализация на контакт и разлика Казахме че безусловните рефлекси работят по твърда схема която е постоянна и еднаква за целия вид да речем за целия човешки род Тя както изтъкнахме се базира на своя сложна мрежа от генетично заложени критерии за жизнен комфорт Множествеността на тези критерии обаче схожда към един общ корен основаващ се на два категориални принципа а за абсолютна свобода на индивидите по отношение на обмена с външната реалност и б за абсолютно равенство на индивидите по отношение на обмена с външната реалност Сиреч центърът има за задача да следи и не позволява да бъдат накърнени идеалите за свобода и равенство на организма Правейки преценка на дразнителите именно в това отношение той безпогрешно разчита информацията носена от рецептивната импулсация и също така безпогрешно синтезира адекватна ответна реакция една и съща при всеки индивид и една и съща при произволен брой повторения Примерно допирът до прекалено горещ предмет със своите увреждащи последствия вещае сетнешно ограничаване на свободата респективно изпадане в неравностойно положение поради което винаги има за реакция инстинктивно отдръпване Едно такова строго повторяемо съответствие дразнител реакция говори за процес на обективно вярно възприемане на външната реалност Не така стоят нещата обаче при условната рефлексия и главно при второсигналната дейност на анализаторния център която обхваща мисленето във всичките му аспекти като логическо моделиране като научно познавателна практика като творческо търсене като средство за култура и изкуство като законодател на морални етични естетични норми и т н и т н Тук има няколко характерни момента Смисълът на думите като нематериален дразнител няма точно обособени параметри Това се отнася и за съдържанието на понятията свобода и равенство които сега макар и органично застъпени вече биват възприемани под формата на идеали Сиреч елементът на тълкуване не може да се избегне От една страна това положение предопределя вариантно възприемане на информацията от индивидите А от друга то допринася критериите за истинност да се формират във вид на лабилни или просто временни връзки от неврони които се изработват индивидуално в жизнения път на базата както на личния опит и придобитите знания така и на натрупания колективен опит на предните поколения Впоследствие всичко това се стабилизира в динамичен стереотип за който е очевидна същата предопределеност към разни варианти В такъв случай без съмнение до центъра безупречно обективно ще достига само звуковата модулация на думите Докато в идентифицирането на информацията от тяхното съдържание ще има елементи на субективизъм От друга страна на формираната по този начин субективна теза сега ще бъдат противопоставени за сравняване и субективните индивидуално изработени критерии гравитиращи около съдържанието на понятията за свобода и равенство Друга възможност за определяне липсва Ето защо на свой ред и еферентната част на рефлексната дъга ще носи белега на субективна постройка Можем ли при това положение да говорим за някаква обективност на мисловните конструкции Отговорът е положителен и се обляга на не един и два довода Като такива можем да посочим 1 Пълната обективност на пряко инициираната рецепторна импулсация 2 Фактът че всеки условен рефлекс има за своя носеща основа безусловен такъв стъпил върху свободата и равенството друг начин за образуването му няма чиято обективност също не буди съмнение 3 Тълкуването на смисъла на понятията обективно се разполага в много тесни граници 4 Формирането на условнорефлексните критерии колкото и индивидуален процес да представлява не е подчинено на абсолютната случайност а следва строги правила Техният регламент е обективизиран в еволюцията тъй като винаги в крайна сметка индивидуалността се ражда и развива в името на стремежа към оцеляване и нормален жизнен статус изискващи вярно отразяване 5 Изграждането на връзките критерии за свобода и равенство не зависи от волята на индивида и значи върху тях не може да бъде упражняван произвол 6 При всеки условен рефлекс приетата информация се подлага на сравнителен анализ и определяне в двете единствено съществуващи насоки като качество и като количество Това обстоятелство силно стеснява възможността за грешки при изработени широки критерии Обикновено количествената оценка е по лека за съвпадане с обективната истина Качественото определяне обаче е в известна степен проблематично То търпи разсейки в по широк диапазон 7 Но колкото и дадена преценка да е въпрос на мнение фактът че в основата си тя се носи от несъзнателна обективна безусловност води до положението мненията да не са хаотично разпилени в необозрима вариантност а болшинството от тях да са разсеяни в сравнително тясна полоса така че статистически да се стига до обективност на т нар преобладаващо мнение 8 Всяка невярна условнорефлексна дъга намира своя коректив в съприкосновението с обективно съществуващата вън от съзнанието реалност Бива опровергавана и съответно коригирана в практиката 9 Наличието само на четири по Хипократ типа нервна система показва че динамичните стереотипи не са безчетно множество а се формират в гено фенотипна рамка 1 стр 466 468 10 По причини извън темата мисленето процесът на определяне винаги неотменно следва колебателната крива теза антитеза синтез издигане на мисъл теза поява на мисъл антитеза извличане на синтезна мисъл която неизбежно схожда към абсолютната истина Този безупречно работещ механизъм също е изцяло обективен 2 стр 267 269 От изтъкнатото до момента можем да сме сигурни че познанието е процес на все по точно и достоверно отражение в човешкото съзнание на съществуващата вън и независимо от него реалност Но за всеки внимателен поглед това изявление ще буди оправдани съмнения тъй като в него прозира увереност за стигане до абсолютните определения на обективитета докато познавателните формули и на периферията и на центъра третират само разлики Несъответствието обаче е повърхностно За да видим как то се преодолява от познанието се налага да навлезем в технологията на сравняването Техниките на сравняване се прилагат от зората на човечеството Най стара е тази с директно съизмерване на обектите Тя е с ограничена приложимост поради ниската й точност постига се с изравняване чрез добавяне към по малкото количество или отнемане от по голямото и ред неудобства обектите трябва задължително да са на едно и също място в едно и също време да са еднородни и съпоставими с физическите възможности на човек за тяхното обхващане и др Втората която е и универсална е индиректната Тя е приложима както в елементарната практика така и при решаването на най високоинтелектуални задачи При нея съпоставката на обектите става опосредствано чрез поотделното им измерване с взета за еталон непроменлива величина Полученият при такова сравняване резултат е точен и избягва горните неудобства Още веднъж дебело подчертаваме че за прилагане на индиректния способ не е необходимо нищо повече от наличието на непроменлива величина която да се ползва като единица мярка А го изтъкваме изрично тъй като една водеща физична теория теорията на относителността драстично нарушава това правило както и цялата формула на определянето В качеството си на сравнителна процедура тя представлява математически прецизно проведено сравняване намерило израз в полученото строго уравнение В същото време ни уверява че в случая липсва противопоставяне респективно че липсва определеност И стига до такъв извод защото си позволява освен задължително необходимия измервателен еталон скоростта на светлината да набърква в сравняването и едно свое априорно приемане твърдение принцип на абсолютна относителност на движението с което си действие тя напълно опорочава преиначава коректните си математически резултати От тук и фрапиращите заключения теоретичните чудеса които прокламира и натрапва на науката в това число и на философията настоявайки за сляпа вяра в тях 2 стр 336 340 345

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=75390 (2016-02-07)
    Open archived version from archive

  • ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ НА ЧОВЕШКАТА ЕКСТЕРОСЕТИВНОСТ | НАУЧНА ФИЛОСОФИЯ | Безплатни блогове от Log.bg
    досежно поради липсата на противопоставяне реалното познание за самата система се прекрати превърна се в произволно самоопределяне различията при демокрацията провокират тъкмо обратното Пример 2 Очевидно е какви парадокси произвежда специалната теория на относителността Тя априори декларира че относително движещите се инерциални системи са абсолютно еднакви Но защо тогава сетивата не губят усещането за движение между тях И как при тази тъждественост теорията успява да стигне до познание за ставащи вътре в системите промени Та нали това е възможно само ако е налице неравенство поради което сетивността работи непрестанно Тези факти и не само те означават че реално системите не са еднакви а са приравнени постулативно насилствено чрез издевателство над здравия разум Тук е мястото да споменем че философията математиката и физиката са трите науки изчерпващи възможните методи за познание на обективната реалност философията отразявайки я само като качества математиката отразявайки я само като количества и физиката отразявайки я и като качества и като количества Ето защо философията и математиката могат като познание да изпреварват физиката а за едно и също изследване изводите на трите трябва напълно да съвпадат В случая със специалната теория физиката драстично изопачава философията и математиката докато визиите на последните две изцяло се покриват И тази констатация е напълно по силите ни за доказване Трите експериментални постановки очертават първото стъпало от познавателната стълбица Решението на задачата за начина на познаване на обективитета от сетивната система се заключава в едновременното реализиране на условията за контакт между сетивата и обектите дразнители и за различие между техните параметрични бази Ако едно от двете условия не бъде изпълнено не могат да се получат усещания Да го кажем така а Ако и да има разлика между параметрите на дразнителите и на сетивата няма ли контакт между тези две страни няма и усещания б Ако и да има контакт между дразнителите и сетивата няма ли разлика между параметрите на тези две страни няма и усещания Но защо това е така И защо условията са тъкмо тези две а не някои други и не са три четири и т н Логиката предполага едната единствена реакция на сетивата тяхната рецепция да се причинява от една единствена предпоставка контактуването и различието да се разглеждат като необходимите и достатъчни две условия за нейната реализацията Т е и при двата опита трябва да се касае за нарушаване по различен начин на едно единствено условие причиняващо рецепцията Сиреч направените двоични изводи следва да са само предизводи При тях степента на познание очевидно не е крайна Нужно е да се отиде към по всеобхватна интерпретация на експерименталните резултати По отдалечена от конкретната физиология с доближаване до прозиращата вече философия на връзката сетиво дразнител Няма съмнение че за да се стигне до тази основна познавателна стъпка трябва да се осмисли последователността на действията водещи до получаване на усещане Това опира до оценка на манипулациите за осъществяване на контакт и организиране на разлика Лесно е да разсъдим че въпросните две условия се постигат като едновременни с едно единствено физическо действие сетивата се поднасят към обекта дразнител или обратно Следва да преминем към специализиран изказ на тази общоразговорна форма на фразата Да я преведем на философски език за да разкрием нейното същностно съдържание Да се поднесе сетивото към обекта дразнител означава то да се придвижи в позиция на непосред ствена близост до него без съмнение за осъществяване на връзка между тях А именно сетивото застава срещу дразнителя против дразнителя противопоставя се на дразнителя Това е смисълът и крайната цел на предприетото действие Противопоставянето на двата елемента е неговата философска идентификация Чрез тази необходима и достатъчна процедура двете самостойни звена влизат във взаимовръзка организирани като единство на двойка противоположности Само такова съотнасяне между тях причинява усещане респективно произвежда познание Никаква друга възможност не съществува Ако все пак в теоретичните разработки се окаже налице нещо различно то със сигурност ще е някакъв абсурдизъм заблуда измислица на съзнанието Казваме го защото както посочихме и горе такъв прецедент съществува теорията на относителността твърди че липсва противопоставяне между инерциалните системи доказвайки това със смехотворни умотворения 2 с 341 364 И така стигаме до окончателната формула на сетивността контакт различие противопоставяне усещане Тази формула е почти математическа Ако някое от събираемите контакт или различие липсва ще липсва и сумарният резултат усещане при липсата на някое от събираемите сборът естествено не се получава Отново се запитваме защо формулата е тъкмо такава тъкмо с тези две събираеми Това е и другият аспект на отговора който също проличава от двата експеримента От тях е видно че е в сила една основна зависимост Различието е предпоставка за осъществяване на контактуване обърнете внимание че контактуването представлява не контакт а продължителен контакт Контактуването на свой ред постепенно заличава това различие Т е различието поражда контактуване Контактуването притъпява ликвидира различието Контактуването причинява изравняване превръща различието в равенство Следователно контактуването и различието са две противоположни условия Но именно и само поставянето им в единство е в състояние да реши въпроса с трайното усещане Последното заключаващо се в редуването поява загуба поява загуба и т н Такава е диалектиката на сетивността Т е усещането по формулата контакт различие противопоставяне усещане е еднократно на момента Докато трайното продължителното усещане е колебателно е диалектическо усещане и се осъществява по формулата контактуване различие противопоставяне продължително усещане Или окончателната диалектическата формула е равенство контактуване различие противопоставяне усещане От решението контактуване различие противопоставяне усещане произтича важен обобщителен извод След като сетивата усещат само в ситуации на противопоставеност само при наличие на противоположности а те усещат външния свят значи този свят е устроен на принципа на противопоста вянето на принципа на противоположностите За сведение ще вметнем че противопоставянето всъщност е едната от двете законни бази на един друг възможно най общ принцип който лимитира конструкцията на обективитета принципът на определеността 2 с 204 238 А условията контактуване и различие съдържат ограничения неосмислени от съвременната теория на познанието По тази причина тя на места изпада в значителни грешки водещи началото си още от Хераклит и Аристотел Но това е друго само по себе си огромно познавателно направление навлизащо в самата субстанциална същност на обективитета След експерименталните разяснения вече не е трудно да разсъждаваме върху първото стъпало на познанието От едната страна стои външната реалност безбройни непрестанно менящи се обекти и явления съществуващи независимо от човешките сетива респективно от съзнанието Те представляват постоянно издигана от природата начална теза която води свой независим живот Тя не може да види сама себе си ако срещу нея не бъде поставено огледало От другата страна е сетивността Самостоятелно разглеждана тя се явява втора теза издигната този път от живия организъм която на свой ред е неспособна за самопознание В природната организация обаче въпросните две тези никога никъде не се явяват изолирани безразлични една към друга тъй като втората е обусловена от първата появява се като следствие от нейното развитие В този смисъл те винаги се намират в отношение на непосредствено обвързване което видяхме по характеристики не може да бъде друго освен като противопоставяне Т е в момента на осъществяване на контакта тезата сетивност автоматично влиза в ролята на антитеза при което ако е налице различие се произвежда усещане а ако е налице тъждество сетивноклетъчният механизъм не сработва За да изпълнят ролята на антитеза сетивата са еволюирали в устройството си по точно определен начин На свободните параметри на външната теза сетивността като антитеза противопоставя своята непроменлива параметрична база На осветените обекти дразнители окото противопоставя абсолютната тъмнина на вътреочното пространство и обърнатата им проекция върху ретината На атакуващите го миризми обонянието противопоставя стерилността на своите сетивни клетки лимитирана от безмириса на въздуха На различните вкусови агенти вкусовите луковици противопоставят своята нулева настройка към безвкуса на секрецията в устната кухина На външните температурни прояви термалните рецептори противопоставят своята неизменяща се температура На звуковите колебания ухото противопоставя абсолютното равновесие на хидромеханичната си предавателна система абсолютната вътреушна тишина И т н за всички сетива Но докато при условието контакт като стъпка за стигане до усещане всичко е лесно разбираемо то при условието различие съвсем не е така Защо природата не е съумяла да избегне изравняването на противопоставените тези Защо не е решила този въпрос поддържайки дадена налична разлика колкото и продължително да е действието на обекта дразнител за да се домогне до така желаното непресекващо сетивно възприятие За неин пропуск ли става дума за някакво нейно недоглеждане или не е могла да стори това поради съществуваща непреодолима пречка Въпросът е законен и важен А ето и отговора Да се предотврати изравняването е обективно невъзможно тъй като сетивността е процес който освен качествена определеност има и количествена такава двете неотделими една от друга 2 с 216 228 Ще илюстрираме този факт с физиологията на някои от сетивата като по този начин ще стигнем и до отговора на въпроса защо при зрението не се наблюдава загуба на образа на усещането колкото и продължително да се визира обекта За целта обаче е нужно да отидем на нивото на самите рецептори сиреч да се запознаем с принципното устройство и функционалната организация на сетивните клетки Вкусовата рецепция е химична Сетивни елементи тук са вкусовите луковици на брой около 9000 всяка с по 20 30 вретенообразни сетивни клетки Разположени са по гърба на езика по страничните му ръбове върха и корена обособени във вкусови пъпки Има ги пръснати и по мекото небце дъгите на сливиците гълтача входа на хранопровода Всичко това осигурява изключително висока диференциация на вкусовете респективно на вкусовата познавателна способност което има много важно биологично значение Адекватният дразнител на вкусовите рецепторни клетки са течните или задължително разтворими химични вещества неразтворимите не предизвикват вкусово усещане Вкусовите усещания са четири сладко горчиво кисело и солено Всяка вкусова клетка можем да уподобим на своего рода лаборатория която разполага с определено количество реактив за идентифициране на даден вкус Така примерно при въздействие със сладък дразнител първоначално слабото и с недобро качество усещане следва да се засилва и подобрява поради увеличаващото се количество ангажиран реактив от наличния такъв в клетката След момент на пикова сила и качество на усещането обаче трябва да очакваме постепенното му избледняване и накрая загубване тъй като ресурса на клетката за разпознаване на сладките вещества се явява изчерпан Затова насетне тя остава нечувствителна независимо че си е напълно годна и че дразнителят продължава да действа Природата разбира се е намерила начин да се справи с тази пречка доколкото е възможно Това става чрез слюнката Тя се излива от три чифта големи слюнчени жлези околоушни подчелюстни и подезични както и от много други малки пръснати по устната лигавица Слюнката освен че е естествения разтворител на хранителните вещества в устната кухина има и предназначението непрестанно да отмива дразнителите от сетивните клетки предотвратявайки по този начин пълната загуба на вкусова рецепция 5 с 7 8 15 23 25 Подобно стои и въпроса с обонянието Обонятелната част на носната лигавица се намира в горната носна конха срещуположната страна на носната преграда и решетъчната част на черепа Тя е с площ 2 5см 2 5см 2 с брой на обонятелните клетки от 10 7 до 10 8 Същите завършват на свободната повърхност на лигавицата с овално образувание обонятелна брадавичка от която излизат 6 12 реснички обонятелни киноцилии антени По периферията на всяка антена са разположени 9 чифта фибрилии и 2 нечифтни централни фибрилии Всичко това е в състояние да усети присъствието на миришещи вещества в невероятно малки концентрации недостъпни за съвременната аналитична химия Молекулите на веществата миризми достигат до обонятелните рецептори основно по въздушен но и по кръвен път Ароматът на храната се усеща при издишване В съединителната тъкан на обонятелната лигавица освен кръвоносни и лимфни съдове са разположени и т нар Бауманови жлези Секретът им навлажнява обонятелната лигавица и разтваря мирисните субстанции одоривектори всички от органичен произход растителен и животински Другата много важна функция на този секрет е да отмива дразнителите ангажиращи ресурса на рецепторните клетки правейки ги така възстановени за нова рецепция 5 с 72 74 75 80 82 89 Интересно стои въпросът при вестибуларния апарат Той анализира положението и движението на главата в пространството сложна ориентация за която допринасят и очният и мускулносетивният анализатори В мозъка трите анализатора се интегрират в единен център Вестибуларният апарат се състои от система полуокръжни канали усещащи ъгловите ускорения и от отолитов апарат усещащ линейните ускорения и гравитацията Клетките на двете системи са подобни на слуховите Еднакъв е и начинът на предизвикване на дразнене и импулсация в тях Затова по нататък ще говорим само за отолитовия апарат тъй като ни интересува по специално дразненето от гравитацията Гравитацията като непресекващ дразнител предизвиква постоянни импулси от отолитовите клетки потенциали на покой Те оказват влияние върху механорецепторите на мускулатурата на торса и крайниците под формата на тонично лабиринтни рефлекси създаващи оптимален мускулен тонус за осигуряване на изправен стоеж и поддържане на равновесието 6 с 32 33 48 49 52 53 Как става това При проведен експеримент с изправено положение на торса прибрани към него ръце събрани пети и затворени очи е установено че в действителност тялото не стои неподвижно идеално съвпаднало с вертикалата а прави едно неусетно за нас непрестанно люлеене напред назад Това ни казва медицината но философията идва да обясни причината за този факт А именно когато тялото направи залитане напред вестибуларният апарат усеща отклонението от вертикалата и изпраща сигнал към мозъка Последният подава команда на съответната мускулна група която започва връщането му обратно Стигайки вертикалата обаче мозъкът не дава указание за спиране на това действие на мускулите защото не получава сигнал от вестибуларния апарат и движението на тялото преминава в залитане назад Едва тогава вестибуларният апарат усеща новото отклонение и алармира мозъка Същият веднага нарежда обратна посока на действие и пак започва връщане изправяне И пак вертикалата бива подмината в отклонение напред Така процедурата напред назад неспирно се повтаря Обяснението е следното Вече знаем условието формула за получаване на усещане контактуване разлика усещане Контактуването е налице непрекъснато При изравняване на тялото с вертикалата обаче се заличава разликата от нея Следователно в областта около вертикалата вестибуларният апарат губи усещането за нейното съществуване Това означава обърнете внимание че въпреки че има задачата да държи тялото изправено по вертикалата той просто не знае къде е въпросната силова линия а възприема само отклоненията от нея Съответно мозъкът получава сигнали от него само в тези крайни точки на залитане и само тогава подава команди за корекция С една дума целият процес търси и се стреми към идеала вертикалата но в областта на изравняване с него не спира тъй като губи чувствителност и не може да отчете това обстоятелство Дори сега след това обяснение означаващо че мозъкът вече е осъзнал факта за допусканата грешка на подминаване на вертикалата той остава безпомощен да предприеме каквото и да е в тази идеална точка По никакъв начин не е в състояние да поправи това сетивно несъвършенство Т е няма такова нещо като чист разум Съзнанието не може да взима решения по някакви свои си висши подбуди и методи Няма ли информация от рецепторите то бездейства Изобщо всички процеси минаващи през съзнанието имат своего рода вестибуларен апарат който по същите причини ги кара да следват абсолютно същото поведение Така процесът на познание се колебае около абсолютната истина усеща само отклоненията от нея Процесът на общественото развитие се колебае около идеалите за свобода и равенство усеща само отклоненията от тези идеали и т н И накрая да разгледаме окото Сетивото на което дължим почти цялата информация за заобикалящата ни околна среда Най точният и сигурен познавателен инструмент на организма поради което се налага да се спрем и акцентираме на него с по голе ми подробности Рецептивната част на окото е ретината из ключително сложна анализаторна система Тя чрез клетките си трансформира електромагнитните дразнения от видимата част на спектъра колебанията с дължина на вълната λ 396nm 760nm в нервновъзбуден процес не добре изучен с напредък в последните тридесетина години Мястото върху ретината където се получава най ясен образ е жълтото петно macula lutea с ъглов размер приблизително 6 0 7 0 В него се намира т нар централна ямка fovea centralis с ъглов размер около 1 3 0 чиято чувствителност е най голяма Извън макулата чувствителността на ретината постепенно намалява 8 с 8 Изображенията стават по некачествени а в периферията даже неясни и размазани на всяка ъглова минута отдалечаване от фовеята качеството на образа се намалява близо два пъти М Смирнов 1971 От тази гледна точка фиксацията на обекта задържането му винаги във фовеята чрез движение на очната ябълка е много важна сложна и фина очедвигателна реакция Основни сетивни клетки на ретината са пръчиците и колбичките според формата им Пръчиците са характерни за страничните зони На брой са около 123млн имат диаметър 2μ 5μ и средна гъстота 150хил мм 2 Колбичките заемат централните части където се извършва финият анализ На брой са около 7млн имат диаметър 2μ 5μ и гъстота във фовеята 125хил мм 2 3 с 488 Даваме тези данни за да се разбере с каква невероятна разделителна способност респективно с какви огромни подробности окото възприема фиксирания обект Фотохимията водеща до зрително усещане се базира на зрителните пигменти родопсин който се съдържа в пръчиците и йодопсин изпълващ колбичките Ще се спрем с необходимата конкретика на процесите ставащи с родопсина При йодопсина те са подобни но поради изключителната му лабилност картината все още не е изяснена Родопсинът се състои от белтъчна част опсин свързана с хромофор стереоизомера 11 цис ретинал алдехид на витамин А Цис формите на ретинала са нестабилни Стабилни са неговите транс форми Под действие на светлината родопсинът от опсин 11 цис ретинал opsin 11 cis retinal се раз гражда до опсин ол транс ретинал opsin all trans retinal Фотоизомеризацията преминава през междинните продукти прелюмиродопсин prelumi rhodopsin люмиродопсин lumirhodopsin метародопсин I metarhodopsin I метародопсин II meta rhodopsin II метародопсин III metarhodopsin III Реакцията е изключително бърза продължава около пет пикосекунди 5 10 12 сек Смята се че именно междинните продукти предизвикват нервновъзбуд ната импулсация към мозъка На тъмно протича възвратен процес на възстановяване на родопсина Той обаче не повтаря правия в обратен ред 7 с 31 34 Нека сега да анализираме самото принципно движение на фотохимичната реакция За улеснение по нататък ще я обрисуваме като разграждане на светло на родопсина до ретинал и регенерация на тъмно на ретинала обратно до родопсин Казахме че освен тази качествена страна процесът има и количествена такава При осветяването на ретината родопсинът започва да намалява превръщайки се в междинните продукти а оттам и в ретинал В тази последователност трябва да настъпи

    Original URL path: http://alniko.log.bg/article.php?article_id=74632 (2016-02-07)
    Open archived version from archive